Разлика между версии на „Куманово“

м
безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м (Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област)
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
В 1660 година османският пътешественик [[Евлия Челеби]] пише:
 
{{цитат|1=Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.}}
 
В XIX век Куманово е смесен българо-турски град в [[Османска империя|Османската империя]]. В града още преди Руско-турската война функционира [[Кумановска българска община|българска община]]. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 4 хиляди жители, като мнозинството са българи.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 35 | isbn = 9549926583}}</ref>
През октомври 1912 година, в началото на [[Балканска война|Балканската война]], край града се провежда [[Кумановска битка|Кумановската битка]], в която [[Сърбия|сръбските]] войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във [[Вардарска Македония]]. Сръбските власти подлагат на масов терор всички по-видни българи. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в [[Малино]] Данило Цекич изпраща писмо до българския свещеник Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит [[Викентий Скопски]], в която селяните се обявават за сърби:
 
{{цитат|1=Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат [[Сопот (община Свети Никола)|сопотските]] селяни, както и твоите енориаши: [[Тръстеник (община Свети Никола)|тръстеничани]], [[Пезово|пиесчани]], [[Станевци|станевчани]], [[Алакинце (община Свети Никола)|алканичени]]... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.}}
 
Поп Никола забягва в Щип при българските войски.<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.</ref>
112 075

редакции