Дойран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 28:
С появата на османските турци се появява и новото име на града '''Дойран'''. Във втората половина на XV век Дойран е център на [[нахия]] от няколко селски общини. В 1519 година според запазени османски документи в Дойран живеят 232 семейства, от които само 3 са мюсюлмански, останалите 229 християнски. През XVII век османският пътешественик [[Евлия Челеби]] пише за Дойран:
{{цитат|1=Цялата му рая е от [[гърци|гръцки]] и [[българи|български]] неверници. Мюсюлманите са малко, а мнозинството са християните.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“. том VII</ref>}}
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Дойран с 333 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 285 </ref> Войните с [[Унгария]] и [[Хабсбурги]]те от XVI и XVII век допринасят за икономическия просперитет на града, който постепенно се превръща във важен занаятчийски център. С този възход през XVII век постепенно се променя и демографската картина на града след масово заселване на [[турци|турско]] население. Така Дойран придобива традиционния си и за по-късния период вид на град от две части – долен град – Вароша, където живее християнското население и горен, където живее турското и циганското мюсюлманско население.
Ред 41:
В XIX век Дойран е главен град на [[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинската епархия]] и постепенно става един от центровете на българското движение за църковна независимост. В 1848 година [[Йордан Хаджиконстантинов Джинот]] се опитва да отвори българско училище в Дойран, но е изгонен от гръцкия владика [[Антим Воденски|Антим]], който му заявява: „Аз виждам, че си дошъл тук да размиряваш българите. До довечера да се махнеш от града“. В писмо до „[[Цариградски вестник]]“ Джинот говори за духовното невежество на дойранските българи:
{{цитат|1=...они са Болгаре юрукопомаци, сос греческа литература са погрузени... Дорян, [[Кукуш]], преку Вардар [[Воден]]...<ref>„Цариградски вестник“, 1852, бр. 95 – 96.</ref>}}
[[Файл:Doiran-crkva.jpg|мини|300п|Дойранската катедрала „[[Свети Илия (Дойран)|Свети Илия]]“ в началото на XX век]]
Ред 52:
В 1863 година австрийският консул [[Йохан Георг фон Хан]] в „Пътуване в районите на Дрин и Вардар, предприето в 1863 година“ пише за Дойран:
{{цитат|1=Дойран е седалище на полянинския архиепископ, който зависи от архиепископа на Солун. Има 600 мохамедански, 450 [[българи|българско]]-християнски, 15 [[власи|влашко]]-християнски, 25 [[евреи|еврейски]] и 25 [[цигани|цигански]] къщи.<ref>Hahn, J.G. „Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar unternommen im Jahre 1863“, Wien 1867, 254.</ref>}}
След като опасността от разрастване на униатството отшумява, през 1868 година Патриаршията отзовава Партений Зографски и отново връща в Дойран Мелетий, който веднага издейства от турските власти арестуването на Киро Ристенин и се опитва да затвори българското училище. Ристенин е заместен от помощника си [[Христо Телятинов]], а българските първенци пращат писмо до Цариградското българско читалище, в което молят да им бъде изпратен учител. От Цариград изпращат младия [[Стоян Михайловски]], който заедно с помощника си Телятинов между 1872 и 1873 урежда образцово българско училище и читалище в Дойран. В 1872 след основаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в града е основана и самостоятелна [[Дойранска българска община|българска църковна община]] с председател хаджи Дине Хаджидимитров и видни членове Киро Ристенин, Коста Ичков, Христо Бръзицов, Коста Ахтаров, Хаджи Киро, Костадин Кьосев и други. В 1873 година обаче Михайловски е арестуван от османските власти и българското училище е затворено.
Ред 75:
По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в 1905 година в Дойран живеят 2072 българи екзархисти, 1040 патриаршисти гъркомани и 160 [[сърбомани|патриаршисти сърбомани]].<ref>Brancoff, D.M. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, pp. 100 – 101.</ref> В 1906 година [[Хенри Брайлсфорд]] също отбелязва в „Македония, нейните народи и тяхното бъдеще“, че
{{цитат|1=половината град е „гръцки“ като политика, макар и никога да не се е говорила и дума гръцки в него.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/hb/hb_5_10.html Brailsford, H. „Macedonia: Its Races and Their Future“, Chapter V. The Bulgarian movement, Methuen & Co., London, 1906, р. 140.]</ref>}}
[[Файл:Doiran-school.jpg|мини|300п|Построеното в 1901 ново българско училище в Дойран, снимано от езерото.]]
Според Кирил Хаджидинев около 1910-1912 година Дойран има 1600 – 1650 къщи, половината от които турски, 500 български православни, 150 гъркомански, 20 сърбомански, 60 цигански, 40 – 50 еврейски и 10 български протестантски. Градът има население от около 7500 – 8000 души, от които 3000 българи, 700 гъркомани, 50 – 60 сърбомани, 200 цигани, 100 евреи и останалите турци.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/hadzidinev-doiran.html Хаджидинев, Кирил. „Дойран. Разцветът и гибелта на един град“, С. 1960 г.]</ref> Сходни числа дава и [[Георги Трайчев]] в „Дойран и неговото езеро“:
{{цитат|1=Дойранъ до балканската война броеше 1400 к{{Уникод|ѫ}}щи, отъ които: 700 турски, 570 български, 130 гъркомански, 15 сърбомански, 5 протестантски и 40 еврейски. Населението възлизаше до 7000 д., отъ които: 3000 турци и евреи, а 4000 българи.“<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 5.</ref>}}
В 1901 година българите в Дойран построяват ново прогимназиално училище, наречено „Екзарх Йосиф I“, а през 1911 година печелят от гъркоманите и катедралната църква на града „Свети Илия“. Патриаршистите си построяват нова църква „[[Свети Георги (Дойран)|Свети Георги]]“ от другата страна на рекичката на запад от „Свети Илия“, която е известна като Гръцката църква.
Ред 93:
Началникът на организирания от сръбските власти в Централна Македония Тиквешки окръг Душан Николич пише на 15 януари 1913:
{{цитат|1=Българите в Дойран имат местен отряд, полицейска власт, окръжен съд, поща и телеграф и около 160 войника, 40 – 50 четници (местни членове на ВМОРО) и 5 офицери... В самия Дойран има около 450 турски домакинства, 320 български, 240 гръцки и 12 сръбски... Ако искаме в този район да формираме наша власт, това може да стане единствено със сила...<ref>[http://belteror.wordpress.com/2007/02/05/ТЕРОРОТ-И-ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЈАТА-ВО-ЈУГ/ Теророт и денационализацијата во Југоисточна Македонија меѓу 1912 – 1913]</ref>}}
[[Файл:Eleftherios Venizelos at Doiran Station.JPG|ляво|мини|Гръцкият премиер [[Елевтериос Венизелос]] на Дойранската гара]]
Градът се радва кратко на свободата си. През [[Междусъюзническа война|Междусюзническата война]] две гръцки дивизии настъпват пред Дойранските възвишения към позициите на трета бригада от [[Трета пехотна балканска дивизия]], командвана от полковник [[Константин Каварналиев]]. Планът на гръцкото командване е чрез пробив край Дойран да си осигури бърз и безпрепятствен преход към [[Струмица]], а оттам през [[Дупница]] към [[София]]. С цената на живота на полковник Каварналиев и половината от личния състав на двата полка от балканската дивизия в [[Битка при Дойран (1913)|Битката за Дойран]], гърците са спрени, но българските части са принудени да се изтеглят. На 5 юли гръцките войски влизат в Дойран и извършват страшно клане.
{{цитат|1=В Дойран разлагащите се трупове издаваха такава смрад и воня, че не можехме да спрем повече от няколко минути}},
пишат кореспондентите на френския вестник „Мир“ на 18 юли 1913.<ref>Цитирано по: Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр. 138.</ref> По [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] градът остава в [[Сърбия]], а гарата му в [[Гърция]] (днешното гръцко село [[Дойран (Гърция)|Дойран]]).
| |||