Гъркомани: Разлика между версии

{{цитат|1=Говорещи на чист български език, без да знаят нито дума гръцки, тези погърчени българи, каквито бяха всъщност героичните [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|андарти]], бяха по-опасни от чистите гърци. Жертва на ловката и хитростна пропаганда на лукавите елини, тия родоотстъпници премного бяха проляли света българска кръв...<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. През пламъцитѣ на живота и революцията, том ІІ, София, 1937, стр. 171.</ref>}}

Според турското списание „Тюрк Хаяти“: {{Цитат|1=... болшинството от християнското население в Македония бе българско. Патриаршията наистина държеше под свое влияние много български села и почти цялото население смяташе за гърци, обаче то бе българско, говореше български и почти нищо не разбираше от гръцките молитви<ref>„Тюрк Хаяти“, 1 май 1925 г., бр.5.</ref>...}}

При борбите между Цариградската патриаршия и Българската екзархия, и между четите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда в Македония]], много села неколкократно преминават от екзархията към патриаршията и обратно, което допълнително усложнява казуса. [[Артър Евънс]] пише: {{Цитат|1=Един от най-комичните резултати от тази конкурентна етнография е картата, публикувана преди няколко години под егидата на Атина и разпространявана в тази страна. Според нея, Македония за практически цели е разделена на две части – на гръцка и „българогласна гръцка“ – като че ли някои келт ентусиаст трябва да раздели Британия на уелска и „англоезично уелска“! Македония наистина е пълна с изкуствени разграничения, истинските линии на етническите граници непрекъснато се пресичат от класификации, основани на религиозната принадлежност (за момента) към гръцкия патриарх или към българския екзарх. Българско село може за политически цели да бъде подкупено или принудено да приеме върховенството на Православната гръцка църква. Жителите на селото след това са самодоволно описани от тези, които извършват тяхното духовна прехвърляне (като „духовно“ не означава нищо), като надеждата на Гърция. Но тези изкуствени придобивки не стигат твърде далеч. Езикът на селяните остава български, както и дълбоките и подсъзнателни инстинкти на расата се държат само на временно напрежение<ref>Из писмо на Артър Ивънс, в. ”Таймс” от 1 октомври 1903 г., <http://www.promacedonia.org/en/autonomous.htm></ref>.}}