Боймица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 52:
По време на Балканската война гръцката армия влиза в Боймица на 22 октомври 1912 г. Новата власт започва систематичен терор над всяко проявление на българщината. Десетки жители на селото са арестувани и държани без присъда в [[Солун]]ския затвор [[Едикуле]] затова, че са участвали в Македоно-одринското опълчение или дори само затова, че са се обявили публично за българи. Едва на 15 февруари 1914 г. 14 боймичани са освободени. 338 семейства от Боймица, [[Баровица]], [[Бугариево]], [[Гавалянци]] и други села се записват в [[Руско консулство в Солун|руското консулство в Солун]] за емиграция. В 1913 г. след окончателното определяне на гръцко-сръбската граница, при което Гевгели остава в [[Сърбия]], в Боймица се заселват много [[гъркомани|гъркомански]] семейства от Гевгели и Гевгелийско, а българите продължават да се изселват. В рапорт от Солун през април 1914 г. българският дипломат [[Сократ Тодоров]] пише:
 
{{цитат|1=Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от [[Ругуновец|Кара Суле]], [[Дъбово (дем Пеония)|Дъбово]], Боймица, [[Куфалово]] и [[Мачуково]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр.145.</ref>}}
 
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] в Боймица се установява щаб на [[Антанта|съглашенските]] войски, които допринасят значително за модернизирането на града. Французите изместват течението на Боймишката река, правят съвременния пазар и построяват теснолинейна железопътна линия, използвайки стари релси от парижката трамвайна мрежа. В 1914 г. в Боймица идват и първите гръцки бежанци от [[Източна Тракия]] от районите на [[Мидия (Турция)|Мидия]] и [[Чаталджа]]. През 1919 г. част от тях се завръщат в Източна Тракия, само за да емигрират отново след [[Лозански договор|Лозанския мир]] при размяната на население между [[Гърция]] и [[Турция]] в 1924 г. Първите бежанци от [[Понт (област)|Понт]] пристигат в Боймица през 1919 г., последвани от голямата вълна последвала разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] през 1922 – 1924 г. от районите на [[Трапезунд]], [[Гиресун|Керасунд]], [[Тиреболу|Триполи]]. Също в 1923 г. няколко влашки семейства от [[Мъглен (област)|Мъглен]] от село [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] се преместват в Боймица, както и още гъркомански семейства от Гевгели, а много гръцки войници от южните краища на страната остават в града след края на Първата световна война. През 1924 г. официално от Боймица в България се изселват 183 български семейства или 536 души, а 20 семейства се изселват в Гевгели, тогава в [[Югославия]]. Така след тези многобройни миграции хората с гръцко национално съзнание стават мнозинство в градчето.