Марко Лерински: Разлика между версии

{{цитат|1=...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm1/4_1.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.133.]</ref>}}

[[Георги Попхристов]] пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година: {{Цитат|1=Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_06.html]</ref>.}}

{{цитат|1=''Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като [[Коте Христов|Коте]] не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото [[Котелско-еленско-дряновски говор|източно наречие]], в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и [[Митре Влаха]], когото вече познават читателите ни. [[Дине Клюсов]], по-сетнешен войвода, [[Лечо Настев]], гимназист, войвода през възстанието, Кице и [[Дине Абдураманов|Дине Абдурамана]] са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите [[Методи Патчев]] от [[Охрид]], [[Славейко Арсов|Славко Арсов]] от [[Щип]], както и [[Христо Силянов|пишущият]].''<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm1/4_1.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.136.]</ref>}}

{{Цитат|1=Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше [[Кръстю Асенов]], но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.<ref>Революционен лист, 17 септември 1904 година.</ref>}}

[[Кирил Пърличев]] си спомня за Марко Лерински: {{Цитат|1=... прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност<ref>Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК „Веда-МЖ“, 1999 г., стр.?</ref>.}}