Поморавие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 34:
Австрийците, с цел привличане на лоялно гранично население в областта, правят кампания и в резултат [[Шумадия]] се заселват много [[ужичани]] и [[херцеговинци]], както и сърби от [[Пещер]] и [[Бърда]]та, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. [[Кочина крайна]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
За знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г. революционерът [[Христо Ботев]] пише<ref>[http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/surbia.htm Христо Ботев, „Сърбия и нашето освободително движение“], в. „Знаме“, г. I, брой 13 от 4 април 1875 г.</ref> във вестник „Знаме“: {{цитат|1=... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.}}
[[Файл:Balan UZM.jpg|мини|250п|Югозападно Моравско]]
Ред 41:
Първото специализирано изследване на езика на моравците излиза през 1903 г. под перото на шведския учен [[Олаф Брох]] (''Olaf Broch''), озаглавено на немски ''„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“''. То е издание на Балканската комисия на Виенската академия на науките. Това изследване е последвано от изключително важното лингвистично проучване на [[Александър Белич]] „Диалекти на Източна и Южна Сърбия“<ref>„Дијалекти источне и јужне Србије“, Београд, 1905, издание на [[САНУ]] в „Српски дијалектолошки зборник“</ref>, последвано от студия на [[Стефан Младенов]] и „Бележки по южнославянската филология и история“ на [[Кръстьо Мисирков]]<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=496 Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "К. П. Мисирков (без коментар). Прозрения от: I. "За македонцките работи" II. "Бележки по южнославянската филология и история" и др." - издание на Македонския научен институт, София, 2000 година]</ref>.
От тези изследвания става ясно<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html#2 ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.]</ref> за: {{цитат|1=... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, останала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.}}
Резултатите на Гаврил Занетов са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Те дават основание на всички изявени български учени по онова време да причислят моравския говор към българския език<ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>.
== Етнография ==
Важно е отбелязването на [[Милан Миличевич]], че: {{цитат|1=Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.}} Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 148 – 160 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>.
Изключителна етнографска отлика на Поморавието от останалата Сърбия е хоризонталното клатене на глава за утвърдителен знак и обратното, понеже навсякъде другаде с изключение на Тимошко е обратното – утвърдителният знак е вертикалното поклащане с глава<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 152 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>.
| |||