Едмънд Бърк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 39:
== Основни принципи на консервативната мисъл у Едмънд Бърк ==
=== Защита на традицията ===
За модерното рационалистично мислене се смята за нормално всяка истина да се поставя под съмнение. Не се допуска възможността нещо да бъде прието, само защото е служило успешно на цели поколения. Единствената истина е рационалната истина, а не истината на опита. За повечето хора тази теза звучи почти като самоочевиден факт, но в контекста, в който твори Бърк, съвсем не е така. Съществува една изключително силна школа на английското обичайно право, която изповядва коренно различни тези. Добрите закони са единствено тези, преминали през изпитанието на вековете. Нещо може да се смята за законно, защото е било считано за законно от поколения [[англичани]]. Не е възможно един единствен човешки ум, колкото и образован да е, да обхване цялата сложност на проблемите, които засягат едно [[общество]]. Поколения мъдри мъже обаче могат – чрез нормите, които създават и изпитват на практика в продължение на векове. Според Бърк:<ref>Бърк, Едмънд. ''[[Размисли за революцията във Франция]]''. В: Консерватизмът. Т.1. С. Център за социални практики. 1999 г., с. 50.</ref> {{цитат|1=''Новаторският дух обикновено е резултат от егоистичен нрав и ограничени възгледи. Хората, които никога не обръщат поглед към предците си, никога не ще помислят за своето потомство. Освен това английският народ добре знае, че идеята за наследяване осигурява надежден принцип за съхранение и надежден принцип за приемственост, без изобщо да се изключва принципът за подобрението. Тя оставя придобитото непокътнато, но гарантира и това, което придобива.''}}
Управление, базирано на отрицание на традицията, е ''a priori'' пагубно за обществото. То унищожава доказани и работещи модели, за изработването на които са били необходими векове. Никоя абстрактна схема, колкото и гениален да е нейният автор, не е в състояние да достигне съвършенството, достъпно само чрез практиката. Обратно – един ред, който се е запазил през многобройни поколения, очевидно представлява огромна ценност и трябва да бъде обект на възхищение, а не на отрицание. Максималното, което може да се допусне, е да се направят известни промени, без да се унищожава основният принцип (по думите на Бърк – да се запазят добрите основи на старата сграда, а не да се рушат). Затова консерваторите винаги ще се застъпват за доказаните модели и ще се противопоставят на опитите да бъде напълно сринат съществуващият строй, независимо в името на колко съвършени идеи се предлага това.
Ред 46:
Идеята за отрицание на традицията се подхранва от увереността в абсолютно неограничените познавателни способности на [[разум]]а. Ако човешкият разум е единственото мерило за света, то разбираемо е да не приемаме нищо, което не е утвърдено от него. Но, както посочва Бърк, има нещо [[Ирационализъм|ирационално]] в непоколебимата увереност на многобройните модерни автори във всемогъществото на разума. Способен ли е разумът сам по себе си да решава еднакво успешно всички проблеми? Очевидно не, той е в силна зависимост от информацията, с която разполага. Но за един живот, дори той да е изцяло посветен на търсенето на [[Знание|знания]], е невъзможно да се събере достатъчно опит, за да може свободно да се решават всички проблеми. Разумът е безполезен без достатъчно опит. А забележимо количество опит се съдържа единствено в [[традиция]]та. Разумът на отделния човек бледнее в сравнение с [[мъдрост]]та на цели поколения. Там е заключена истинската разумност.
Бърк не е противник на разума, какъвто някои негови критици се опитват да го изкарат. Той оценява ролята, която разумът играе в човешкия живот. Но също така изтъква, че човек се влияе и от своите [[Чувство|чувства]] и [[инстинкт]]и. И, което е не по-малко важно, от понятията за [[добро]] и [[зло]]. Издигането на разума в [[култ]] е противно на човешката природа. Само в тази светлина можем да разберем положителната оценка, която Бърк дава на [[Предразсъдък|предразсъдъците]]:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 80.</ref> {{цитат|1=''Предразсъдъкът е винаги готов за употреба в критична ситуация; той насочва ума по пътя на мъдростта и добродетелността и в решаващия момент прогонва колебанията и не позволява човек да остане [[Скептицизъм|скептичен]], объркан и нерешителен. Предразсъдъкът превръща добродетелността в [[навик]] и обединява в едно поредицата от несвързани едно с друга добродетелни постъпки. Подходящият предразсъдък превръща дълга на човека в част от неговата природа.''}}
=== Прагматизъм ===
Критиката към [[Рационализъм|рационализма]] и упованието на традицията стават доста по-очевидни като решения, ако се вземе предвид, че идеите на Бърк имат явно практическа насоченост. Той не се интересува от абстрактни теоретични модели, които представляват интерес само от страна на теоретиците, от принципи за идеалното управление на едно идеално общество, а от конкретни решение за конкретно управление. Традицията е доказала своята ефективност на практика – затова тя е добра. Разумът е в състояние да реши всички проблеми на теория – но не и в реалния свят – ето защо към него трябва да се подхожда с определени резерви. Красиви идеи като тези за естествените човешки права звучат убедително, но нямат реални основания:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 73.</ref> {{цитат|1=''Всички измислени права на тези теоретици са крайни; и колкото по-голяма е тяхната метафизическа истинност, толкова по-неверни са те морално и политически.''}}
[[Консерватизъм|Консерватизмът]] остро се противопоставя на всякакви опити за градене на социални [[Утопия|утопии]]. Обществото е нещо твърде важно, за да може да се експериментира с него. Не трябва да се разрушава стабилната сграда, съществуваща днес, само заради призрачната илюзия за изграждането на нещо по-съвършено.
=== Роля на религията ===
В епоха на всеобща [[секуларизация]] и при наличието на общества, където ролята на религията е сведена до минимум, остро религиозната позиция на Бърк предизвиква най-малкото учудване. Но за защитника на традицията този въпрос изобщо не стои. Религията е била, е и ще бъде в основата на всяко общество, защото:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 83.</ref> {{цитат|1=''Ние знаем и се гордеем с това, че по своята същност човек е религиозно животно и че атеизмът е противен не само на нашия разум, но и на нашите инстинкти, и че той не може дълго време да тържествува.''
}}
[[Бог]] е създал човека и обществото, като последното служи, за да защитава човека и да му предостави истинските права (в противовес на измислените „естествени права“), които са божествен подарък – правото на [[свобода]] и правото на ред. Абсолютната свобода е зло – защото тя не води към морални решения, а е по дефиниция неморална. Само редът и добрите [[закон]]и, които закрилят [[добродетел]]та, позволяват на човека да бъде истински свободен.
Ред 66:
=== Йерархия на обществото ===
Всички хора са равни пред Бога и пред закона. Но това не ги прави еднакви. Хората по своята природа притежават различни качества. Ето защо най-естествено е в живота те да постигнат различни резултати. Естествено и редно е да управляват тези, които се отличават с най-голям [[талант]] и добродетелност. Редно е този, който притежава по-голяма дарба и полага повече усилия, да получи съответно и по-значителен дял от плодовете на труда си. В противен случай се стига до извращения:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 64.</ref> {{цитат|1=''Повярвайте ми, господине, тези, които искат да изравнят всички, никога не постигат равенство. Във всички общества, съставени от хора с различни качества, някои люде трябва да бъдат на върха. Уравнителите следователно само променят и развращават естествения ред на нещата; те разрушават сградата на обществото, оставяйки без здрава основа това, което стабилното устройство изисква да стъпи здраво на земята.''}}
=== Право на собственост и свободен пазар ===
Изхождайки от хипотезата, че неравенствата са справедливи, Бърк стига до основополагащото място на правото за собственост. То стои в основата на всяко общество. Посегателството над него е нападение срещу самото общество, срещу морала и [[ценности]]те. Правото на собственост се представя като естествено продължение на предоставеното от Бога право на свобода, което е достъпно за всеки човек. Различията в собствеността са също така плод на дадените от Бога качества и талант. Тъй като основно задължение на всяко общество е чрез своите норми да осигури нормално поле за изява на свободата, очевидно задача от първостепенна важност за всяка държава е да гарантира частната собственост от всякакви посегателства. Нещо повече – [[Егалитаризъм|егалитаризмът]] е нещо вредно и неправилно и той в никакъв случай не трябва да придобива ранга на [[държавна политика]]:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 70.</ref>{{цитат|1=''Това, което всеки един човек може сам да направи, без да пречи на останалите, е негово лично право; и той има право на една справедлива част от всичко, което обществото (съчетавайки умение и сила) би могло да направи в негова полза. В това сдружение всички хора имат равни права, но не върху едни и същи неща. Този, който в едно сдружение има само 5 [[Английски шилинг|шилинга]], има същото право върху тях, каквото е правото на притежаващия 500 [[британска лира|лири]] върху съответно по-големия му дял; но те нямат право на равни [[дивидент]]и от произведеното чрез общия им [[капитал]].''}}
Държавата е длъжна да осигури на всеки един индивид [[мир]], ред, закони. Но тя не трябва да се стреми да изземва личната свобода и да се занимава с преразпределение на [[Благо|благата]]. Един подобен опит би бил противоестествен и насочен срещу човешката природа. Държавата не трябва да се стреми да управлява [[икономика]]та, а само да осигури среда за свободното ѝ развитие. [[Свободен пазар|Свободният пазар]] е най-справедливата форма за разпределение на благата. Разбира се, когато Бърк пише произведенията си, все още не съществува феномен като централизирана [[планова икономика]]. Но фундаментът за нея в лицето на увереността, че човешкият разум е способен да даде най-ефективното решение на всички проблеми, вече е налице. Ето защо консерваторите не се колебаят да защитят [[Пазарна икономика|пазарната икономика]], когато нейното съществуване е поставено под въпрос от [[Ултранационалистическата|ултрарационалистичния]] утопичен проект.
Ред 79:
Едмънд Бърк залага във всичките си творби тезата, че крайностите винаги водят към несправедливост, независимо от колко добри мотиви са продиктувани. Това особено ясно проличава при противопоставянето на понятията [[реформа]] и [[революция]]. Реформата премахва недостатъците на старата система, без да обезсилва всички нейни положителни страни, които могат да служат за база на нещо ново. Революцията – напротив – унищожава всичко, което е било ценно и добро в миналото, без да гарантира, че ще изкорени и злото. В тази светлина става ясна разликата, която Бърк прокарва между [[Славната революция|Славната]] и [[Американската революция]], от една страна, и [[Френската революция|Френската]], от друга. И в [[Англия]], и в [[Колония|Колониите]] е налице справедлива борба за защита на предоставените от Бога права на свобода и ред срещу опита за [[Узурпатор|узурпация]] от [[монарх]] тиранин. Във [[Франция]] вместо да се запази сградата на Стария режим, като се прочисти от недостатъците, се стига до пълното ѝ унищожаване, което води до произвол, беззаконие и [[атеизъм]] (най-голямото зло според Бърк).
[[Монархията]] сама по себе си не е несправедлива. Абсолютно неочевидно е и твърдението, че неограниченото господство на народа ще е по-добро от гнета на най-жестокия тиранин. Доминацията на малцинството над мнозинството е нещо несправедливо – но не повече от доминацията на мнозинството над малцинството. Крайната [[демокрация]] е изключително опасен строй, защото народът е потенциално неограничен в произвола си, за разлика дори и от най-всемогъщия едноличен владетел. И най-кървавият деспот, тъй като е човек, не е лишен от [[съвест]] и трябва да се бори с нея, за да извърши [[престъпление]] срещу вечните общочовешки норми. Народът обаче, тъй като е колектив, няма угризения:<ref>Бърк, Едмънд. цит. съч., стр. 86.</ref>{{цитат|1=''И наистина, делът безчестие, който ще получи всеки отделен човек, замесен в обществените дела, ще бъде твърде малък; въздействието на чуждите мнения ще е обратнопропорционално на броя на онези, които злоупотребяват с властта. Одобрението, което сами дават на постъпките си, им изглежда като благоприятна оценка, дадена от обществото. Пълната демокрация следователно е най-безсрамното нещо на света. И доколкото е най-безсрамно, тя не се страхува от никого. Никой не очаква наказание за собствените си дела. Разбира се, народът като цяло не би и могъл да усеща подобно нещо; и понеже всички наказания са насочени към съхранението на народа като цяло, в своята цялост народът не може да бъде наказан от човешка ръка.''
}}
Това, което се получава във Франция, според Бърк е:
| |||