Гоно Йотов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без <nowiki>; козметични промени
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 14:
 
Четникът му Григориос Димопулос пише в спомените си за него:
{{Цитат|1=На 1 май 1906 година се включих в групата на Гоно Йота в Яница. Той беше българогласен, но чист грък... Преди работеше с българите, но когато разбра целта им за автономия на Македония, остави ги и премина на служба при капитан Аграс.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 79.</ref>}}
 
[[Файл:Gono-Iotov-cheta.jpg|мини|ляво|250п|Четите на Гоно Йотов (седнал вдясно) и [[Апостолис Матопулос]] (седнал вляво). Втори от дясно е [[Стефанос Папагалос]].]]
Ред 26:
[[Файл:Gono,agras,lazo pic.jpg|мини|250п|Гоно Йотов, [[Александрос Мазаракис]], [[Лазар Доямов]] и [[Апостолис Матопулос]] (седнал), в [[Кулакия]] през 1908 година]]
От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта [[Сланица]] - [[Света Марина (Ном Иматия)|Света Марина]] (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, [[Янчища]] (Агиос Георгиос), [[Аларе]], отблъснати от милицията, [[Голо село]] (Акролимни), [[Луковища]] (Палеа Ликояни), [[Бозец]] (Атира), отблъснати от милицията. Гоно Йотов пише следното за нападението на Голо село:
{{Цитат|1=През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците - Дионис Чекрели, Васил и Петро Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин. По същото това време с помощта на въоръжените мъже на Буковалас обсадих българските колиби в блатото и ги притиснах толкова силно, че комитаджиите избягаха. На Чекри имаше и трима загинали от тях. След това по заповед на Центъра отидох в Солун, за да получа инструкции. По времето докато ме нямаше, Буковалас беше измамен от тримата български първенци и ги освободи. Това беше много голяма грешка за нас, защото там където българите се бяха изплашили от нас, като научиха, че групата ни е само 13 мъже, събраха смелост и извършиха следните действия: Изгориха 60-те колиби и не можехме да намерим място къде да се скрием и превзеха шест от колибите, в които да се събират, 2. Плениха четирима селяни от село Зорбата и ги убиха, 3. Научиха, че бяха скрити 30 пушки с муниции в село [[Плугар]], в моята къща и я разрушиха, но не успяха да намерят повече от три пушки. Но ми причиниха загуби за 30 лири<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89.</ref>}}
[[Файл:Antonis Antonakis and another man.jpg|ляво|мини|„Лекарят“ Антонис Антониадис или Антонакис (вдясно),<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=837&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 5 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref> предал Гоно Йотов]]
На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село [[Жервохор]] (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс.<ref>[http://promacedonia.com/obm2/16b.html Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)]</ref> Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
Ред 33:
 
[[Файл:Gono Yotov tomb.jpg|мини|250п|Гробът на Гоно Йотов]]
{{Цитат|1=На 25 март имахме временно затишие. Срещнахме се с българите, за да се разберем с предводителите им войводата [[Тодор Чочков|Тодорис]], [[Георги Мучитанов|Касапчето]] и подвойводата на [[Апостол войвода|Апостол]] [[Щерьо Юнана|Щерьо Йован]]. Не достигнахме до никакво съгласие и се сбихме.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 92.</ref>}}
 
След Хуриета Гоно Йотов продължава натиска над ениджевардарските и негушките села за отказване от Екзархията и преминаване към Патриаршията. В края на 1908 година Гоно извършва престъпление и е принуден да замине за [[Атина]], където със спестяванията си си купува хотел и се поставя на разположение на Генералния щаб на гръцката армия. На 22 ноември 1909 година в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
 
{{Цитат|1=Последно и най-важно от всички мои действия започнах борбата в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.</ref>}}
 
[[Файл:Enidje-prolet.jpg|мини|250п|Площад „Гоно Йотов“ в [[Енидже Вардар]].]]