Георги Тодоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 41:
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант [[Никола Жеков]], е главнокомандващ на Действащата армия. След демобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III.<ref name="psv_kes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> Като главнокомандващ на Действащата армия е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при [[пробив при Добро поле|Добро поле]] и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него [[Димитър Азманов]] пише:
{{цитат|1=„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>}}
През 1919 година е уволнен от армията. Съпругата му загива при [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Св. Неделя“]] през 1925 година. През 1926 – 1927 година е назначен за окръжен управител на [[Петрички окръг]]. Скоро обаче е оттеглен от заеманата длъжност под натиска на младото поколение дейци на [[ВМРО]] начело с [[Иван Михайлов]].<ref>Георгиев, Георги. „Вътрешната македонска революционна организация и дейността на генерал Георги Тодоров като Петрички окръжен управител 1926 – 1927 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 67 – 78.</ref>
| |||