Силвия Плат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м - ден днешен |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 56:
На празненство в Кеймбридж на 25 февруари 1956 г. тя се запознава с поета Тед Хюз. В едно интервю за БиБиСи (днес притежание на Архива на звукозаписи към Британската библиотека) Плат описва тази среща:
{{цитат|1=„Озовах се в Кеймбридж благодарение на стипендия, осигурена ми от правителството на Съединените щати. Попаднах на някои от стихотворенията на Тед в едно списание, бях много впечатлена и исках да се запозная с него. Отидох на това скромно празненство и там всъщност се запознахме... След това започнахме да се виждаме доста често. Тед се върна в Кеймбридж и изведнъж няколко месеца по-късно се оказахме женени... Продължихме да си пишем стихотворения един на друг. Така, предполагам, се породи усещането, че и двамата пишем много и си прекарваме чудесно като го правим, затова решихме, че това не трябва да спира." <ref>''Guardian'' Audio. ''Sylvia Plath and Ted Hughes talk about their relationship'' April 15, 2010. Extract from BBC interview with Plath and Hughes 1961. Now held in British Library Sound Archive Accessed 2010-07-09</ref>}}
Плат описва Хюз като „певец, разказвач, лъв и скитник по света“ с „глас като божи гръм“.<ref>Sally Brown and Clare L. Taylor, „Plath, Sylvia (1932–1963)“, ''Oxford Dictionary of National Biography'', Oxford University Press, 2004</ref>
Ред 137:
== Силвия Плат и изобразителното изкуство ==
На 22 март 1958 г. в писмо до майка си Силвия Плат пише, че е открила своя най-дълбок източник на вдъхновение и той се е оказал изобразителното изкуство, и по-специално – картините на [[Анри Русо]], [[Пол Гоген]], [[Паул Клее]] и [[Джорджо де Кирико]]. Внушително е усещането на Плат, че писането не е достатъчно, че литературата се нуждае от принципите и на живописта, за да разшири границите си и да се сдобие с повече възможности за изразяване. Интересно е, че повечето рисунки на Силвия са правени с молив или мастило и са черно-бели. В същото време не липсват опити, но те определено са по-малко, в които тя е експериментирала с цветове и фигури, повлияна от любимите си художници. Докато поезията ѝ, тъкмо напротив, е много цветна. При нея болката и смъртта имат червен цвят, всичко, което застрашава живота, е с червен цвят, а парадоксално – здравото е безцветно. Хипнозата, която любимите ѝ художници имат от цветовете, Плат възприема и пренася в писането. Нещо повече, за нея много важна става природата, която тя непрекъснато противопоставя на човешкото, като тази природа е ту плашеща, ту просто има свои закони, по които се развива, но отново нехае за човека. Повлиян от тях е и маниерът на наивизъм, който при Плат избива в едно писане, което сякаш през цялото време се чуди и не може да повярва в нищо, което сякаш се диви на силата на природата и предметите и недоумява пред слабостите на човека. И пак от тези художници като че ли идва склонността ѝ към деформации – всяко нещо в поезията ѝ уж е едно, но само на пръв поглед, а всъщност е друго, защото много важно е субективното усещане и преживяване. Говорейки за всички тези влияния на живописта върху писането на Плат, не можем да подминем и склонността на това писане към визуалност, както и вкуса към детайла. Много често стиховете ѝ приличат на описание на картина. Ето само един пример с началото на стихотворението „Градината в имението“:
{{цитат|1=
''Фонтаните пресъхнаха, а розите привършиха.<br>Смъртен тамян. Денят ти иде.<br>Крушите тлъстеят като малки буди.<br>Синкава омара влачи езерото.''}}
| |||