Учредително събрание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Мико премести страницата Учредително събрание (България) като Учредително събрание (върху пренасочване): абсолютно 100% основна статия
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 26:
Учредителното българско народно събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. от императорския руски комисар в страната княз Александър Дондуков-Корсаков в сградата на бившия турски конак в Търново (напълно унищожена в пожар на 18 декември 1906 г. и после възстановена), дело на прочутия майстор [[Кольо Фичето]], в присъствието на представители на всички държави, подписали Берлинския договор и много гости. Важното в речта на Дондуков е свободата на действие, която се предоставя на българските депутати в тяхната работа:
 
{{цитат|1=С пълна свобода и независимост на отделните мнения и общи прения да се изкаже всеки от Вас съвестно и с убеждение като имате на ум, че във Вашите ръце е щастието, благоденствието и бъдещата съдба на отечеството, което е извикано към нов политически живот<ref>„Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново“. Книжарница на [[Христо Г. Данов|Хр. Г. Данов]], Пловдив, София, Русчук, 1879 г., с. 5 – 6</ref>.| Александър Дондуков-Корсаков}}
 
Ненамесата във вътрешното конституционно устройство на Княжеството е правилен ход на Русия като най-сигурно средство за укрепване влиянието ѝ сред българите. В първите заседания депутатите обсъждат процедурни въпроси, гласуват благодарствени адреси до руския император за освобождението на българския народ, изработват и правилник за вътрешния ред на събранието. За председател на УНС е избран бившият [[Екзарх]] [[Антим I]], а за подпредседатели [[Петко Каравелов]] и [[Тодор Икономов]].
Ред 46:
Окончателните поправки в текста на Конституцията се обсъждат на 14 април 1879 г., на 26-тото предпоследно заседание. След приключването председателят на Учредителното народно събрание митрополит [[Антим Видински]], първият български екзарх, се обръща към депутатите със следните думи:
 
{{цитат|1=Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа<ref>„Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879 г. Типография на Л. Каравелов и Н.К. Жейнов, с. 138. </ref>.| митрополит Антим Видински}}
 
=== Приемане и подписване на конституцията ===
Ред 61:
Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879. Типография на... с. 3.</ref>. Изборът на секретари в Учредителното събрание се извършва на 6-тото заседание, на [[25 февруари]] 1879 г., и избраните са: Д-р Константин Стоилов (бъдещ [[министър-председател]]), [[Иван Гюзелев]] (бъдещ математик, философ и [[Министерство на народното просвещение|министър на просвещението]]), [[Петко Генчев]], [[Райчо Каролев]] (бъдещ министър на просвещението и директор на [[Народната библиотека]]), [[Петко Горбанов]] (бъдещ главен секретар в [[Министерство на правосъдието|Министерството на правосъдието]] и заместник-кмет на София), [[Константин Врачански|Архимандрит Константин]]<ref>„Дневници на Учредителното...“, с. 27.</ref>. В първите заседания, преди избирането на секретарите, протоколите са водени от Тодор Икономов и архимандрит Константин. Събранието изрично решава, че секретарите имат право винаги да се включват в обсъжданията, стига да се осигурят техни заместници за това време. Ясно е избраните да водят протоколите са млади, енергични и способни депутати, владеещи чужди езици, в никакъв случай не са просто [[регистратор]]и – някои от тях стават известни политици и общественици през следващите няколко години.
 
Разбира се, въпреки очевидното старание на секретарите, записът на ръка не може да се сравнява с [[бързопис]]а, т.е. със [[Стенография|стенографското писмо]]. Някои реплики, обиди (имало е такива) и думи те [[Абревиатура|съкращават]], някои обобщават, дори редактират и преразказват. Например изказването на Т. Станчов от [[Русе]] в защита законодателния характер на УНС е обобщено от секретаря: {{цитат|1=...тука г-н Станчов се увлече в своето ораторско разпалване, получи от председателя съвет да прекъсва и да се оттегли от трибуната<ref>„Пак там“, с. 9
</ref>.| Т. Станчов}}