Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м т. е. --> т.е.; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 30:
В края на 1884 и началото на 1885 година поради зачестилите османски притеснения над българското население в [[Македония (област)|Македония]], интересът към Македонския въпрос в свободното Княжество и в Източна Румелия се засилва.<ref name="Боршуков 514">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=514 }}</ref> В периода между 4 и 10 декември 1884 година в София е създадено дружеството на българската македонска емиграция „[[Македонски глас (дружество)|Македонски глас]]“. Членовете на настоятелството са [[Васил Диамандиев]] - председател, К. Стоянов - подпредседател, [[Коста Попспирков]] - касиер и секретари [[Георги Кусев]] и К. Секулов.<ref>Симеонова, Ружа. Съединението на Източна Румелия и Княжество България през погледа на един македонски българин, в: „Известия на държавните архиви“, брой 89/2005, стр. 294.</ref> От 5 януари 1885 година дружеството започва да издава едноименния вестник, който излиза веднъж седмично в четвъртък. Диамандиев казва:
{{Цитат|1=Бяхме избрани аз и г-н К. Попспирков да съберем предварително една сума от доброволни помощи от македонските и княжеските българи без изключение за поддържане на тоя вестник.<ref>Симеонова, Ружа. Съединението на Източна Румелия и Княжество България през погледа на един македонски българин, в: „Известия на държавните архиви“, брой 89/2005, стр. 288.</ref>}}
Отговорен редактор е Христо Томов, а от брой 5 - Александър А. Карагюлев. На броеве 1 - 31 и 37 редактор е [[Димитър Ризов]], а на 32 - 34 [[Илия Георгов]]. Печата се в печатницата на К. Т. Кушлев. Отговорник-гарант е Коста Попспирков.
Ред 56:
Вестникът е на силно антиосмански позиции и се бори за прилагане на член 23 от [[Берлински договор|Берлинския договор]], който гарантира реформи в останалите под османска власт [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. Програмата на вестника е обявена в първия му брой. Заявява се, че той е плод на негодуванието на емиграциято от турските зверства.<ref name="Боршуков 515"/> Вестникът:
{{цитат|1=ще се стреми да изисква от великите сили безотлагателно изпълнение на 23 и 62 членове от Берлинския договор, като единствения понастоящем modus vivendi за далнейшето съществувание на българския елемент в тази страна. Далеч от мисълта да счита тая мярка за гарантираща правилното развитие на многострадалната тая земя, в. „Македонский глас“ ще я поддържа до денят, от който европейските държави сами ще съзнаят нейната палиативност и сами ще пожелаят нейното заменявание с друга по-целесъобразна.}}
В допълнение вестникът заявява, че ще дава верни информации за положението на българите в Македония.<ref name="Боршуков 515"/> Казано е, че ще се стреми „да удържа духовете на македонските емигранти в Княжество България и Източна Румелия на онази легална почна, която се е създала през 1878 г. в Берлин със санкцията на великите сили“, но същевременно
{{цитат|1=ако приятелите на европейския мир не благоволят и тоя път, след дълги седем години, да настоят да по-скорошното оделотворение на своите постановления касателно Македония, то в. „Македонский глас“ трудно ще може да се обяви несолидарен с възможно едно движение, имеюще за цел самостоятелното погрижвание за съдбата на тази робска измъчена страна.<ref>Македонский глас, № 1, 5 януари 1885 г.</ref>}}
Според някои данни дружеството действа в унисон с [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството]]. Министър-председателят [[Петко Каравелов]] иска да упражни натиск върху Високата порта, използвайки революционно настроените Диамандиев и Ризов за постигане на подобрение на положението на българите в Македония и Одринско и да направи империята по-отстъпчива по въпроса с даване на берати на българските владици.<ref name="Дойнов 295">{{cite book |title= Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885 |last=Дойнов |first=Дойно |authorlink= Дойно Дойнов |year=1985 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=295 }}</ref> В писмо до Захари Стоянов от 7 януари 1885 година Ризов пише:
{{цитат|1=От когато се начена тук „дипломатическото движение“ на македонците, аз бях и останал съм досега убеден, че ако не вземе някой целеизходен резултат туй движение, непременно нужно ще бъде най-късно това лято да последва едно вълнение. Разбира се, като твърде набързо и твърде неподготвено туй вълнение не ше може да бъде сериозно, но инак пък „движението“ рискува да се обърне на дълго забвение... С това мнение трябва да ти кажа е съгласен и бай Петко... Правителството, т.е. Петко гледа добре на Македония, но той тоже мисли, че не трябва да се бърза с „вълнението“, преди да се изчерпат „дипломатическите средства“. В този дух аз написах и програмата.<ref name="Дойнов 295"/>}}
=== Румелийски въпрос ===
Ред 72:
Погледът на вестника върху политиката в Княжеството е пречупена през позициите му по Македонския и Румелийския въпрос.<ref name="Боршуков 516">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=516 }}</ref> Вестникът в 24 брой от 15 юни 1885 година пише:
{{цитат|1=немилостиво ще воюваме против всички, които пречат за освобождението на Македония, па били екзархи, министри, главни управители, князе, дипломати, императори. Решени сме със и без вашата помощ да издаваме своя вестник, даже и тогава, когато би останал само един абонат. Няма откакво да се боим. Нашият редактор е привикнал да редактира вестника гладен, та поради това няма да загубим от немилостта на силните.}}
В брой 12 от 23 март 1885 г. е поместена статията „Памятта на Любен Каравелов“ от ''Гяур'' (Димитър Ризов). В нея след отбелязване на честванията на Каравелов от студентските общности в Прага и гимназистите в Лом и Пловдив, Гяур напада„гадните твари“ клеветници на Каравелов - „всевъзможните [[Атанас Андреев|Андреевци]], [[Пандели Кисимов|Кисимовци]], [[Стоил Попов (революционер)|Стоил Поповци]]“. Според Гяур по Македонския въпрос трябва да се следват възгледите на Каравелов: „Не се излее ли днешното македонско поколение по указания от Любена калъп, аз не виждам никаква гаранция за политическото съществувание на Българска Македония“. Правилната политика е „борба против чорбаджиите, калугерите, народните изедници, от една страна; [[Балканска федерация|конфедерация]] със съседните нам племена“ и „съзиждане на нашия национален живот върху [[Социализъм|социалистическа основа]]“.
| |||