Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат}} с излишен позиционен параметър
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 45:
* създаване на демократическа република.
В организационната част - т.нар. ''Нареда на работниците за освобождението на българският народ'', са определени задачите на БРЦК и структурите, които трябва да ги изпълнят<ref>[https://www.europeana.eu/portal/bg/record/9200368/BibliographicResource_3000113715655.html Проект за програма и устав; Васил Левски. Документи. С., 2000 г.]</ref>:
{{цитат|1=''Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.<br>Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било-всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.<br>За извършованието на таквази революция са: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби.За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от българския народ, и съставиха Централен български революционен комитет.''|Из "Нареда на работниците за освобождението на българският народ"}}
== Структура ==
[[File:Нареда.jpg|мини|''Нареда на работниците за освобождението на българският народ'', [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]]]
Вътрешната революционна организация е [[Йерархия|йерархична]] структура от частни революционни комитети, създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отдел на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация. Организиран е от есента на 1871 г. В ''Наредата'' това е записано:
{{цитат|1=''Пребиванието на Ц. Б. Р. Комитет (Централният български революционен комитет) е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае – навсякъде и нийде. БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп. Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът; в нужда щат се пременяват от същите и ще бъдат под надзора им.''}}
 
Кореспонденцията се доставя от тайна поща. Поддържа се тайна полиция. Всеки частен революционен комитет има псевдоним:
Ред 69:
[[File:Stefan-Stambolov.jpg|мини|120 px|Стефан Стамболов]]
 
{{цитат|1=''Всякой град с околните си села съставлява частен б.р. комитет, който се управлява тъй също, както и Централният. В случай частен б.р. комитет се допитва и отправя писмата си до Централния комитет, под когото направо и зависи. Всички писма и решенията до частният б.р. комитет до Централният ще се отправят пак чрез едно тайно лице, което частният комитет ще си назначи. Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, тъй също и членовете на частният комитет са тайни. Само по едно лице от частните комитети е известно на Ц. комитет за в случай ако лицето, назначено от частният комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце.''|<ref>Нареда на работниците за освобождението на българският народ</ref>}}
== Дейност ==
Васил Левски и председателят на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] [[Любен Каравелов]] разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април-4 май 1872 г.). Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове ([[Революционен окръг|революционни окръзи]]):