Тихомир Павлов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] : --->]: ; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 28:
Тихомир Павлов завършва [[право]] в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. Живота и творчеството му са свързани и повлияни от историческите перипетии през които преминава младата [[българска държава]] в началото на века. Тихомир Павлов дебютира през 1898 г., едва 18-годишен, с [[поема]]та ''Сирачето''. Публикува и други поеми, [[разказ]]и и [[роман]]и за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. [[Драма]]тичната поема ''[[Страхил войвода]] – покровител на угнетените'' е послужила за [[либрето]] на едноименната [[опера]] на [[Петко Наумов]]. Предговора към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ е от [[Стефан Младенов]], който изтъква значението на този труд за запазване на [[българщина]]та в [[Моравско]] и [[Тимошко]]:
{{цитат|1=Появата на тая книга от г. Т. Павлов за българщината в Моравско и Тимошко е тъкмо навременна, и може само да ни радва, защото показва, че безподобните и чудовищни несправедливости на договорите за мир подир последните войни не са убили българския дух и че няма пораженство у съзнателните кръгове на българското общество, което не може да забрави заробените от сърбите през 19 век български земи.<ref>Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр.III.</ref>}}
Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението.
| |||