Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 26:
След затягането на младотурския режим през втората половина на 1909 година и разпускането на националните организации с новия Закон за сдруженията, много от бившите български революционни дейци отново се ориентират към нелегална дейност. В края на декември 1909 година [[Христо Чернопеев]] заедно с бившия деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] [[Михаил Думбалаков]], [[Константин Самарджиев Джемото]] и [[Кочо Хаджиманов]] минават в нелегалност и обикалят Струмишко за възстановяване на революционната мрежа. Разпратено е съобщение до революционните комитети, което гласи:
{{цитат|1=ВМРО, измамена в своите надежди от младотурците, възстановява кадрите си и започва отново борбата срещу тиранията. Всички борци по местата си. Всяко колебание и изневяра, ще се наказва със смърт. Зад нас стои България с нейната мощна армия.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 66.</ref>}}
Струмишките дейци осъществяват и няколко терористични акции.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 94.</ref> През пролетта на 1910 година дейци от Струмишки, Солунски и Серски окръг, заедно с дейци на ВМОК, се срещат в София и в циркуляр до ръководството на македонските дружества обявяват, че единствено оправдана и резултатна е революционната борба, водена открито в името на българската национална кауза, а хуриетът е обявен за хитър тактически ход, успял да заблуди ръководителите на ВМОРО. В циркуляра [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилският конгрес]], избраното от него ръководство и [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство]] ([[Христо Матов]], [[Апостол Грежов|Апостол Димитров]] и [[Христо Татарчев]]) са обявени за нелегитимни и се заявява, че Вътрешната организация е престанала да съществува.
Ред 33:
На 4 май 1910 година в София е свикано Учредително събрание, което поставя основите на БНМОРО. Резолюцията на събранието е подписана от [[Антон Бузуков]], [[Димитър Думбалаков]], [[Михаил Чаков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Георги Мучитанов]], [[Христо Чернопеев]] и [[Апостол Петков]]. Решението е за:
{{цитат|1=образуване на нова народна м.о. революционна организация на национална почва със задача да извоюва автономията на Македония и Одринско като етап за духовното ни и политическо обединение.}}
Решението на събранието твърди, че:
{{цитат|1=при създаването на ВМОРО борбата е била поставена на интернационална и сепаратистична почва}}
което според събранието е неприемливо и то осъжда опитите за интернационализиране на българската революционна организация. Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет начело с бившия вътрешен деец Христо Чернопеев и бившия върховист Антон Бузуков. В комитета влизат още [[Тане Николов]], Апостол Петков, [[Георги Занков]] и [[Димитър Ляпов]].
Ред 43:
На 1 август 1910 година във вестник [[Камбана (вестник)|„Камбана“]] БНМОРО публикува „Позив към всички съмишленици на македоно-одринската освободителна кауза“, в който се заявява, че въоръжената намеса на България е гаранция за успеха на македоно-одринското освободително движение, защото:
{{цитат|1=не може да има два идеала — държавен и национален}}
БНМОРО се опитва да се изгради като единствена българска революционна структура и в Османската империя и в България и така влиза в конфликт с ВМОРО около Христо Матов, която благодарение на дейността на [[Тодор Александров]] се възражда в [[Скопски революционен окръг]]. През май Чернопеев, Бузуков, Занков, Петков и Николов се срещат с Матов във Варна. В преговорите при посредничеството на [[Христо Коцев]] и [[Христо Цветков]] двете страни констатират, че нямат принципни различия за целта, средствата и задачите, но не успяват да се споразумеят за легитимността на структурите, като Матов отхвърля предложението за обща комисия. Дейците на БНМОРО Чернопеев и Занков се срещат и с лидера на третата фракция в освободителното движение - [[Яне Сандански]], но той се е самоизолирал и отказва съвместна дейност.
| |||