Балевец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 47:
Кукушкият окръжен управител [[Владимир Караманов]] пише:
 
{{цитат|1=Селото Балювец се намира на около 7-8 клм на изток от град Лъгадина и надалеч от северния бряг на Лъгадинското езеро или Ай Василгьолю. До него допират най-крайните северни разклонения на планината Бешикдаг. Околността му е доста плодородна. През него минава старият и по-пряк път от Солун за Нигрита и Серес. Броеше не по-малко от 300 къщи, всички от български произход, но гъркомани (патриаршисти) и в началото на погърчванео си, особено по-младото поколение<ref>„Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 176 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“</ref> ...на 4 януари 1913 година почти всичкото местно население, подпомогнато от гръцката войска и пребиваващите в селото няколко души гръцки андарти, премахват българската тричленна комисия и вместо нея образуват общинско управление, което признава само гръцката власт.<ref>„Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 177 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“</ref>}}
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Балевец попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Балевец е смесено местно-бежанско село с 66 бежански семейства и 311 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В 1927 година е прекръстено на Колхикон.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> Според Тодор Симовски потомците на местното население са повече от потомците на бежанците.<ref>Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.</ref>