Герман Каравангелис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Починали от инфаркт на миокарда, ползвайки HotCat |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 31:
На 21 октомври 1900 година<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Каравангелис оглавява [[Костурска епархия|епархията]] западномакедонския град [[Костур (град)|Костур]]. Каравангелис става основен оргинизатор на Гръцката въоръжена пропаганда в Костур, като сътрудничи активно с гръцкия Македонски комитет, начело с [[Павлос Мелас]], [[Йон Драгумис]] и [[Ламброс Коромилас]]. Каравангелис организира посрещането в Костурско на първите гръцки чети, съставени от гръцки военни, и привлича с пари някои дейци на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в Костурско и Леринско като [[Коте Христов]], [[Вангел Георгиев]], [[Геле Търсиянски]] и [[Павел Киров]] и с тяхна помощ организира местни [[гъркомани|гъркомански]] чети. Каравангелис посочва за унищожение около 30 села в Костурско като [[Апоскеп]], [[Бобища]], [[Българска Блаца]], [[Вишени]], [[Дреновени]], [[Загоричани]], [[Дъмбени]], [[Косинец]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Орман (дем Костур)|Орман]], [[Смърдеш]] и други. За постигане на тази цел той казва на своите агенти:
{{цитат|1=Всяка постъпка, без оглед от характера на деянието, предварително е благословена от Бога}}.
[[Файл:Germanos of Kastoria Letter to Ion Dragoumis 3 July 1905.jpg|ляво|мини|Писмо от Герман Костурски до [[Йон Драгумис]], 3 юли 1905]]
В помощ на гръцките интереси естествен съюзник са турската армия и администрация. Пред британския журналист [[Хенри Брайлсфорд]] Каравангелис заявява, че
{{цитат|1=съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите.<ref>[http://promacedonia.com/en/hb/ Brailsford, Henry N. Macedonia: Its Races and Their Future, Methuen & Co., London, 1906, p.194.]</ref>}}
Герман Каравангелис по-късно отрича да е говорил за това с Брайлсфорд и го нарича „враг на гърците“<ref>[http://www.scribd.com/doc/51166790/Upward-Allen-The-East-End-of-Europe-The-report-of-an-unofficial-mission-to-the-European-provinces-of-Turkey-on-the-eve-of-the-revolution Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.102-103.]</ref>.
Ред 41:
Каравангелис директно координира действията си с турските офицери и организира съвместни акции срещу ВМОРО. На 10 август 1902 година той пише послание до солунския митрополит:
{{Цитат|1=Турският всеобщ главатар Несат паша чрез моите разузнавачи поиска да узнае моето мнение за изпращане на поделение да прогони българските шайки. Отговорих му, за да се унищожат българските шайки, ще трябва в една нощ да се обсадят поне 40 села и да се хванат живи всички членове на шайките. Изпратих и каталог на тези села. Разбрах от каймакамина, че предстои пристигането на войскова сила от 1000 войници с цел да подгонят Комитета... след няколко дни ще имаме чудесно разтрисане из селата.<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр. 33-34</ref>}}
[[Файл:Germanos_Karavangelis_and_Ottoman_officers.jpg|ляво|мини|200п|Текст от [[Алманах Македония]]:„Костурскиятъ гръцки митрополитъ, каймакаминътъ и воен. комендантъ при топа, насоченъ срещу български села“.]]
С пари и насилие Каравангелис се опитва да спре преминаването на българските села в Костурско към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По време на потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Каравангелис присъства на опожаряването на селата [[Българска Блаца]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] и [[Вишени]], като лично настоява за убийството на по-видните българи. Заедно с подпомагащата османците чета на Вангел Георгиев, Каравангелис придружава османските потери и предлага на заплашените от опожаряване села ходатайство срещу минаване под лоното на Патриаршията<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр.44-45.</ref>:
[[File:Germanos Karavangelis 31 March 1906 on Pavlos Melas Grave.jpg|мини|200п|Каравангелис и протосингел Платон Айвадзидис (последвал Герман в Амасия и убит в Малоазиатската катастрофа) на гроба на Мелас в църквата „Свети Архангели“, 31 март 1906 г.<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=637&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 1 март 2013 г. }}</ref>]]
{{Цитат|1=Откажете се от анатемосаната Екзархия и се завърнете в светото лоно на Светата Ортодоксална църква, ако не искате да изгорите живи като мишки в кафез.}}
По този начин около 140 села са били принудени да признаят своя „елински произход“. Същите тези села, след като им е дадена султанска амнистия по настояване на Великите сили, отново масово и писмено се приобщават към Българската екзархия.<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр.27-28</ref>
| |||