Павлос Мелас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 97:
Пред първенците на [[Черновища]] държи реч:
{{цитат|1=Трябва да попречим на българите да вършат пак злодеяния и да повторят миналогодишното лъжевъстание, защото целият свят е на път да признае, че тук има само българи. Това трябва да стане тази година, а догодина можем да поработим и за свободата.<ref name="HS">[http://www.promacedonia.org/obm2/14.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, стр. 139.]</ref>}}
В последния си доклад към македонския комитет в Атина пише:
{{цитат|1=Аз пратих писмо на леринския каймаакаамин, с което му заявих, че моята цел е само да наказвам злодеите българи и да защитавам нашите братя от българските орди, че няма да закачам никого, че плащам за всичко, че уважавам турското правителство и войската, пред която винаги ще се отстранявам, освен ако бъда обграден.}}
=== Смърт ===
Ред 115:
След смъртта си Мелас е обявен за национален герой и до днес името му е символ на Гръцка Македония. Много от личните му вещи се намират в „[[Музей на македонската борба (Солун)|Музей на македонската борба]]“ (гръцкото наименование на Гръцката въоръжена пропаганда) в [[Солун]] и в музея „Павлос Мелас“ в Статица. В 1927 година попадналато в Гърция след Междусъюзническата война село Статица е прекръстено на Мелас. В 1970-те години 80-годишната бежанка от Костурско Йоргивица Крешкова си спомня за смъртта на Мелас:
{{цитат|1=Да не миряса кучето... Имаше убити много българи. Ако те питаше какъв си, и ти му кажеш, че си българин, заколваше те като яре. Харно му стори Митре Влахът.<ref>Шклифов, Благой. Костурският говор, София, 1973, стр. 160.</ref>}}
== Галерия ==
| |||