Разлика между версии на „Димо Хаджидимов“

м
безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
Димо Хаджидимов заедно с [[Васил Главинов]], [[Велко Марков]], [[Никола Карев]], [[Никола Русински]] са проводниците на социалистическите идеи във организацията. Като той лично дава насоката за бъдещото развитие на [[Яне Сандански]], с когото вече са големи приятели и съмишленици. Хаджидимов се присъединява и към създадената от Васил Главинов [[Македоно-одринска социалдемократическа група]]. Подпомага и каналите за пренос на оръжие в [[Македония (област)|Македония]]. По това време сръбски националистически кръгове изявяват желание Цариградската патриаршия на мястото на починалия скопски митрополит Методий да назначи сърбина [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]]. Димо Хаджидимов пише остра статия „Шумът около Фирмилияна”, в която се казва:
 
{{цитат|1=Нима сръбското правителство вярва, че един Фирмилиян ще може в 5 или 10 години да вдигне в страст сръбския национален дух у скопските българи?}}
[[Файл:Hadhidimov Glavinov and others.jpg|мини|ляво|250п|Хаджидимов (първи, седнал), [[Васил Главинов]] (втори, прав) и други]]
От 10 януари 1897 г. Димо Хаджидимов е подпредседател на дружество „Единство“, после го обединява с учителското дружество „Христаки Павлович” и женското дружество „Надежда”, които имат сходни идеи до тази на „Единство“. Дейността им е активна като изнасят пиеси, събират помощи за бежанците от Македония, насрочват митинг, който бива забранен от полицията, изказват съболезнование по повод убийството на члена на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] писателя [[Алеко Константинов]]. Реагират остро и на турските зверства вследсвие разкритията на [[Винишка афера|Винишката афера]]. Димо Хаджидимов, дейно занимаващ се със социалните проблеми на учителите в Дупница и свободата на българите в Македония, е уволнен от учителския си пост през декември 1899 година, след това следва право в [[Софийски университет|Софийския университет]], от който по-късно същата година е изключен заради социалистическите си идеи. Повторно при завръщането си в Дупница участва в ръководството на патриотичните дружества, съвместно с Яне Сандански. Във връзка с убийството на българската учителка [[Екатерина Симидчиева]] от [[Куманово]] из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 година такъв акт се устройва и в Дупница. Учителства за кратко в [[Лом]] през 1900 година, където издава „[[Македонското освободително дело]]“, в което се чете:
 
{{Цитат|1=...Ще подеме, както и е подело вече, смело борбата за постижение на българския народ, каквито и колкото и да са те. То е прегърнало за сега и каузата на робите в неосвободената част на отечеството ни, което е един външен идеал за нашето Княжество. Македония!... нека го кажем в общи думи, въстанието в Македония, ще предизвика терор и кланета на жени, деца, старци, а понеже те ще са българи, сърби и др., но преимуществено българи, българското правителство, което и каквото да е то, ще се застъпи за тях и ако стане нужда ще скъса дипломатическите отношения — ще обяви война.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/06/dimo-hadzidimov-makedonskoto.html Димо Хаджидимов, „Македонското освободително дело“, Лом, 1900 г.]</ref>}}
[[File:Hadzhidimov Kantardzhiev Kazepov and others1.jpg|мини|250п|[[Чудомир Кантарджиев]] (седнал, в средата), Димо Хаджидимов (третият седнал) и други санданисти]]
 
През януари 1903 година заминава за Македония с четата на [[Борис Сарафов]], която по-късно се съединява с тази на [[Кръстьо Асенов]]. След няколко месеца, на 3 май пристига в село [[Баница (Шарлия)|Баница]] за среща с [[Гоце Делчев]]. От същата вечер Хаджидимов преразказва Делчевите думи на поета му на [[Пейо Яворов]]:
 
{{цитат|1=Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора и думаше: „С нашия живот, какъвто е, станах вече фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Каринци, Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит“... Сънят пророчествуваше неговия гроб.}}
 
[[Картинка:Sandanski, Dimo Hadzhi Dimov, Todor Panitsa with Young Turks.jpg|ляво|мини|250п|Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: [[Мицо Врански]], неизвестен турски чиновник, [[Таската Серски]], д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, [[Ахмед Ниязи бей]], [[Яне Сандански]], [[Тодор Паница]] и [[Георги Казепов]]]]
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] засилва социалистическата си и автономистката си дейност, но без особен успех. В края на 1919 година участва в създаването на [[Временно представителство на бившата ВМОРО]], редактира органа му „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“ и издава брошурата „[[Назад към автономията]]“, в която се казва:<ref>Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 72.</ref>
 
{{цитат|1=...Тази идея все пак си остана само идея българска, докато най-послѣ изчезна и като българска. Нито гърцитѣ, нито турцитѣ, нито друга нѣкоя националность въ Македония възприеха тоя лозунгъ. Нѣщо повече: обявиха се противъ него, противъ автономната идея... Защото автономната идея у българитѣ доби по-широкъ полетъ успоредно съ създаването на Вѫтрѣшната македонска революционна организация, която, българска по съставъ, се прояви като организация доволно рѣшителна и съ внушителна боева мощь и сила на съпротивление. Водителството на македонскитѣ гърци не можеше да се нареди подъ знамето на една такава организация, която въ никой случай не би станала орѫдие на елинизма като националенъ идеалъ... Въ лицето на България гръцкото кралство и агентитѣ му въ Македония виждаха единъ факторъ по-силенъ и съ по-високъ военен престижъ, а това налагаше едно отрицателно отношение къмъ вѫтрѣшното българско движение...<ref>{{cite book |title= Назадъ къмъ автономията. Декларация по разрѣшението на македонския въпросъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1919 |publisher= |location= |isbn= |pages=25 |url= http://www.strumski.com/books/Dimo_Hadjidimov_Nazad_kym_Avtonomiqta.pdf |accessdate=2015-08-24}}</ref>}}
 
След това се присъединява към [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Става секретар на Централната емигрантска комисия и уредник на „[[Освобождение (1920 - 1923)|Освобождение]]“. През 1921 година БКП решава да създаде [[Емигрантски комунистически съюз]], в който Димо Хаджидимов продължава да играе главна роля. Открито подкрепя политиката на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Комунизъм|комунистическата]] и&#768; идеология. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 година остава един от малкото активни дейци на БКП в България, като е избран в Контролната комисия на партията. Става и депутат в българското Народно събрание. През май 1924 година влиза и в ЦК на партията. След убийството на [[Тодор Александров]] [[Иван Михайлов]] поема инициативата да отстрани от организацията всички с леви разбирания и организира [[Горноджумайски събития|акция за отмъщение]]. Димо Хаджидимов не присъства на срещата от 12 септември 1924 година в [[Благоевград|Горна Джумая]], на която са елиминирани повечето противници на десните идеи във ВМРО. На следващият ден 13 септември е убит в София от [[Владо Черноземски]]. Димо Хаджидимов е погребан без религиозни обреди, в централните софийски гробища до секретаря на ЦК на БКП [[Тодор Петров (български политик)|Тодор Петров]] (1878 - 1924).
110 608

редакции