Агнес Френска (императрица на Византия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г) г.) за година; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 40:
След като преговорите завършват успешно Агнес потегля за [[Константинопол]] с кораб от [[Монпелие]]. В [[Генуа]] ескортът ѝ нараства от 5 на 19 кораба, командвани от генуезеца [[Балдовино Гарсио]]. Робер дьо Клари описва богатия антураж, с който Агнес е изпратена от Франция:
{{цитат|1= Тогава кралят дари богато сестра си и я изпрати с посланици в Константинопол, а с нея бяха и много от неговите хора...Когато пристигнаха, императорът оказа голяма чест на девойката и организира голямо пиршество за нея и хората ѝ.<ref>Robert of Clari, La conquête de Constantinople, XX, ed. Philippe Lauer (Paris, 1924), 19; trans. Edgar Holmes McNeal, The Conquest of Constantinople (New York, 1966), 49.</ref>}}
Във [[Византия]] принцесата е посрещната с големи почести: флотилията ѝ е посрещната от много пищно украсени лодки; лично архиепископът на [[Солун]], [[Евстатий Катафлор]], произнася тържествена реч по случая<ref>Eustathius of Thessalonica, Eustathii Thessalonicensis opera minora, ed. P. Wirth, Corpus Fontium Historiae Byzantinae 32 (Berlin and New York, 2000), 250 – 60</ref> <ref>V.E. Regel & N.I. Novosadskij. Fontes Rerum Byzantinarum. Rhetorum Saeculi XII Orationes Politicae, I (1 – 2) (St. Petersburg, 1892; repr. Leipzig, 1982), V, 80 – 92.</ref>, а повече от 70 византийски придворни дами, начело с [[Мария Антиохийска|Августата]], излезли да окажат чест на новопристигналата. Лично дъщерята на императора, [[Мария Комнина Порфирогенита]], приветствала новата си снаха в огромна шатра, издигната пред стените на града. Според източниците красотата на Агнес засенчвала тази на Мария Порфирогенита, която преди раждането на Алексий е наследница на византийския престол. Освен това фактът, че Мария Порфирогенита, един от водачите на антилатинската партия във византийския двор, оказва подоба чест на една френска принцеса, демонстрира по-високия статут на Агнес във византийския двор и прозападната политика на Мануил I<ref>M. Jeffreys, 'Vernacular „Eisiterioi“,' 108</ref>.
| |||