Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zdravko mk (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 21:
Последователно се основават конституционни клубове през август 1908 година в Солун, Велес, Тетово, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Гостивар, Кочани, Цариград и други<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Рапорт 556 от БТА в Скопие до Министъра на външните работи и на изповеданията С.Паприков за основаването на конституционни клубове в част от градовете на Македония“</ref>. От 7 до 13 септември в [[Солун]] се провежда [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове]]. Приемат се програма<ref>[[s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава|Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава]]</ref> и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
{{цитат|1=Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Устав на Българския конституционен клуб в Солун“</ref>.}}
[[File:SBKK dve.JPG|мини|250п|Вторият конгрес на Съюза в Солун през август 1909 г.]]
Ред 30:
След изборите от 25 октомври СБКК вкарва в парламента двама депутати - [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] от [[Скопие]] и [[Панчо Дорев]] от Битоля. Вестник „[[Отечество (1909)|Отечество]]“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се казва:
{{цитат|1=Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.}}
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните нетурски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на [[автономия за Македония и Одринско|автономията на Македония и Одринско]], както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.
| |||