Артур Кьостлер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 57:
Българският писател [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] коментира в едно от есетата си, включени след смъртта му в книгата „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“, най-известната книга на Кьостлер така:
 
{{цитат|1=„Косата ми настръхва всеки път, когато прочета финала на романа на Артър Кьостлер „Мрак по пладне“. Там се разкриват драмата и краят на един фанатичен комунист по време на чистките в СССР през трийсетте години. Героят отказва да направи исканите самопризнания. Но в един драматичен разговор следователят го заставя в името на ГОЛЯМАТА правда да пожертвува своята МАЛКА правда. Тъкмо защото хората знаели, че героят е чист и честен комунист, неговите самопризнания щели да дадат на партията ново и силно оръжие за борба с враговете. Фалшивото самопризнание се оказва пожертвуване на МАЛКАТА правда. И когато изтезаният докрай затворник прави това с илюзията, че собственият му позор наистина ще послужи на ГОЛЯМАТА правда, следователят цинично му казва, че е герой.“<ref>Георги Марков, [https://chitanka.info/text/24372-za-goljamata-i-malkata-pravda „За голямата и малката правда“], „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“, 1991 г.</ref>}}
 
== Библиография ==