Отваря главното меню

Промени

м
безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Бил роден в село Нова махала, днес квартал в [[Габрово]]<ref>https://draganbachev.wordpress.com/2012/02/06/архиепископ-йосиф-соколски-в-лоното-н/</ref> около 1786 година<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 628 }}</ref> в семейство на православни християни, баща му бил дървар-въглищар. Иван ходел често с баща си в гората, за да му помага, тъй като бил единственото момче в семейството. На четмо и писмо вероятно е бил научен от селския свещеник. През детските си години се проявявал като „буйно момче и мразел турците“<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 629 }}</ref>.
 
До 1826 г. за живота му е известно следното. В началото на 19 век (около 1802 г.) става послушник в [[Троянски манастир|Троянския манастир]], където приема монашество през 1806 г. и остава там дълги години. Посещава [[Света гора]] (Атон) през 1820-те години, откъдето донесъл ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на свети [[Онуфрий Габровски]]. На 1 май 1826 г. става игумен на [[Калоферски мъжки манастир|Калоферския мъжки манастир]]. Както пише [[д-р Петър Цончев]], {{цитат|1=Това става ясно от една негова бележка на първия празен лист от книгата „Священное цветособрание или сто и четыре священны истории от Гибнера“ на [[Будин]], 1824 г. Тази книга се намира в Габрово, в библиотеката на покойния свещеник [[Васил Михов]], който е бил сродник на Йосиф Соколски и негово духовно чедо.<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 629 }}</ref>|}}
 
Според някои автори, като Теплов и [[Георги Раковски|Раковски]], преди да се покалугери, Йосиф Соколски е бил хайдутин. Според неговия биограф [[Станимир Станимиров]], както и според д-р Петър Цончев, това не би могло да е вярно<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 628&nbsp;– 629 }}</ref>.
 
Според думите на йеромонах Йосиф, игумен на Габровския манастир, {{цитат|1=Решението на Йосиф Соколски да напусне Троянски манастир и да се установи в Габрово, за да основе манастир тук, било взето, когато монасите в Троянския манастир се разделили на 2 еднакво силни партии и при избор на заместник на починалия игумен не могли да дойдат до съгласие.}}
 
=== Основаване на Соколския манастир и Габровския девически манастир ===
В края на 1830-те години Йосиф Соколски прави постъпки да основе в [[Габрово]] [[Свето Благовещение (Габрово)|девически манастир „Свето благовещение“]]. През 1839 г. получава нужния ферман. Най-напред са построени килиите (1840 – 1842), а самата църква е довършена през 1846 г.<ref> Манастирът не съществува&nbsp;– унищожен е с булдозери през лятото на 1959 г., когато Габрово става окръжен град и срещу манастира започва да се строи сградата на Окръжния комитет на БКП. Заповед за разрушението вероятно издава тогавашният председател на Окръжния народен съвет Никола Българенски.</ref>
 
Благодарение на своя „твърд характер на постник и въздържател, както и на внушителната му фигура“, Йосиф Соколски успява да основе 2-та манастира. Както пише д-р Петър Цончев, {{цитат|1=За неуморната му дейност по събиране средства за тяхното изграждане, разширяване и разхубавяване той спечелва почитта и уважението на всички габровци<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 632 – 633 }}</ref>.|}}
 
Архимандрит Йосиф Соколски изпъква и като радетел за българската просвета. Макар сам да е бил малко грамотен, той ценял учението и съзнавал неговото значение.
Максим Пловдивски пише:
 
{{цитат|1=Аз бях близък до дяда Соколски, много му се искаше да си дойде в България, като се освободи, за да умре на манастира (Соколския), за което правил постъпки, но не го пуснаха. Моли ме да му пиша писмо до дяда Климента в Търново, да му разреши да се прибере в Соколския манастир. Горкият старец, често пееше стари български песни, макар и да казваше, че бил на сто и десет години.<ref name="Максим 51">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 51 |url= |accessdate=}}</ref>}}
 
Далеч от родината, архиепископ Йосиф Соколски намира вечен покой на 30 септември 1879 г. Погребан е в Киевско-Печорската лавра в Киев.
109 475

редакции