Българско тайно революционно братство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая между месец и година; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 33:
Целта на Братството, формулирана в Устава му е:
{{цитат|1=а) Да подготви българския народ за борба, щото сам да извоюва свободен политически живот.
б) Да се разправя с отделните мъчители народни.
Ред 41:
А средствата за постигане на целта са:
{{цитат|1=а) живата и печатна реч,
б) терорът,
Ред 53:
Създаването на Братството кара сръбската и гръцката пропаганди в Солун да се активизират. Така на 3 юни 1897 г. Христо Ганов е убит от сърбоманина [[Илия Пейчиновски]] в солунското кафене „Коломбо“. Присъстващият Иван Гарванов се притича на помощ, но е тежко ранен. Съдебното следствие установява, че следите на атентата водят към сръбския консул. Това кара организацията да преосмисли частично идеите. Членовете на организацията постепенно започват да осъзнават и необходимостта от въоръжена борба. Дейността на Братството среща противодействие и от страна на [[ВМОРО|Вътрешната организация]] и донякъде от [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] в София. Започват вътрешни междуособици и опити за взаимни покушения с ранени, макар че никой не е убит. В спомените си [[Георги Баждаров]] пише по повод на пререканията между двете организации:
{{цитат|1=...Хората на Братството изглежда са се счели оскърбени, загдето са били пренебрегнати от другите. Това чувство ще да е било доста остро, защото хората на Братството са имали самочувствие да не бъдат нито по-малко умни, нито по-малко патриоти и авторитетни от другите... С Централния комитет в Солун бяха повече хората от еснафа, а с Братствениците бяха повече от нотабилите. В психологията на едните и на другите може би има известна разлика, вследствие на разликата в социалното им положение, но разлика между водачите, които бяха гимназиални учители, не можеше да има, освен чисто индивидуална, свойствена на лицата и от двете групировки... В това разцепление, сигурно ще да е имало и личен елемент, може би и смисъл и интерес. У обществата с ниска култура мъчно е да разбереш караниците и те почват поради идеи, материален интерес или накърнено честолюбие.<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_1.html Георги Баждаров, Моите спомени, София – 1929 г. Съставител: Ангел Джонев].</ref>}}
В спомените си [[Иван Хаджиниколов]] обобщава мнението на дейците на [[ВМОРО]] за Българско тайно революционно братство:
{{Цитат|1=Всичките бяха привърженици на революционната организация, но заявяваха, че целта на революционното братство е да групира в себе си по-въздържани елементи, които да работят за освобождението на Македония по легален път. Истинските мотиви обаче за основаването на революционното братство бяха: 1) членовете на братството, прикрити зад маската на легална дейност, да не се излагат на рискове и лични жертви и 2) организираната маса да бъде подчинена на нарежданията на Екзархията и респективно на Върховния македонски комитет в София. Управата на революционното братство бе насочила борбата си лично против д-р Христо Татарчев и мене.. Татарчев и аз нямахне нищо против в Централния комитет да има двама техни чиновници, но като предварително условие искахме да дадат клетва за вярност към статутите на революционната организация, каквато те дълго време отказваха да дадат. Тази беше главната причина, дето дълго време не можехме да се помирим. Но след като те се съгласиха да положат клетва, помирението се постигна.<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр.123, 124</ref>}}
== Вливане във ВМОРО ==
Ред 64:
[[Христо Караманджуков]] пише в своята оценка за дейността на братствата:
{{цитат|1=Ето защо братствата не можаха да надделеят, макар тяхната дейност да се оценяваше тогава, пък и от днешно гледище, при съвкупност на условията за по-правилна и по-благоприятна за целите на освободителното дело.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.</ref>}}
== Бележки ==
| |||