Солунски конгрес на ВМОРО (1903): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 39:
Решението за вдигане на въстание бива окончателно, но Гарванов иска да го обсъди и с останалите първи хора на организацията. Затова към средата на януари той и [[Велко Думев]] пристигат в [[София]]. [[Христо Силянов]], който по това време също е в София, ни дава много имена на участници в съвещанията, на които се обсъжда солунското решение – Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, [[Михаил Герджиков]], [[Кирил Пърличев]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и други. Става ясно, че сред първите хора на организацията няма единомислие по тоя въпрос. [[Христо Матов]] защитава твърдо решението за въстание, в този смисъл се изказва и д-р Татарчев. Към тях се присъединява и самият Силянов. Един от най-големите противници на въстанието, [[Гьорче Петров]], произнася четиричасова реч. Изказва се и Герджиков, който настоява на известните негови схващания – терор над турската власт и чуждия капитал, доколкото го имало в Турция. В края на краищата [[Задгранично представителство на ВМРО|Задграничното представителство]] на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. По-късно Гоце Делчев се среща в Македония със завърналия се от заточение [[Даме Груев]] и двамата стигат до извода, че след като организацията е взела решение за въстание и е изпратено по окръзите, връщане назад няма.<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/iii-kong.html Информация за третия конгрес на ВМРО в Солун]</ref>
[[Андон Димитров]] дава следното обяснение за взетото решение за вдигане на въстание: {{цитат|1=През 1902 и 1903 година до деня на въстанието – 20 юлий 1903 – преследването на българското население бе неописуемо. На нас адвокатите, полицията бе забранила да пишем заявления на българите до административните власти... Освен сръбските чети в Северозападна Македония Хилми паша в съгласие с гръцките емисари създаде на югозапад гръцките андарти. И така българските чети трябваше да се борят срещу три фронта: турската войска, която в потери ги преследваше, сръбските чети и гръцките андарти. Тежко стана положението на организацията. Ръководителите и в специален за целта конгрес решиха да вдигнат всеобщо въстание.<ref>„ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр. 148.</ref>}}
== Бележки ==
| |||