Дончо Щипянчето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 19:
[[Гьорче Петров]]:
 
{{Цитат|1=Доне си създаде име въ организацията като праотецъ на твърдостьта при най-голѣми страдания. Така се създаде традиция, — единъ духъ да не се изказва, да не се издава нищо. Надпреварваха се, кой повече мѫки да изтрае. Претенцията на Донета бѣше само, да се дава по единъ чувалъ брашно на децата му, и това правѣхме... Доне, като излѣзе отъ затвора, съ смѣхъ разказваше за мѫкитѣ си като за обикновено нѣщо<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/gp/gp_4.htm Спомени на Гьорчо Петровъ]</ref>.}}
 
[[Христо Силянов]]:
 
{{Цитат|1=Турцитѣ се запретнаха да изтръгнатъ отъ преносвача разкрития. Комитетскитѣ хора трепнаха при мисъльта, че заловениятъ преносвачъ може да прояви слабость. Но щипянецътъ се оказа твърдъ като скала. Затворенъ въ единъ долапъ, кѫдето бѣ невъзможно да се легне, той изтърпѣ всички изтезания — бой, горене по гърба съ нажежено желѣзо и пр. — и не измѣни докрай отговора си: нищо не знае, другъ нѣкой турилъ бомбитѣ въ чувалитѣ, безъ да го пита... Въ долапа на затворения почнаха да идатъ баници и печени пилета — вещественъ изразъ на благодарностьта и възхищението на битолчани отъ Доневата твърдость. Всичко се свърши съ осѫждането на арестувания на доживотенъ затворъ.
 
Първото изпитание бѣ преодоляно. Доне се прочу изъ цѣла Македония: „създаде си име въ Организацията като праотецъ на твърдостьта при най-голѣми страдания”, — както основателно бележи Гьорче Петровъ<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/2_5.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 73 - 74.]</ref>.}}
Ред 29:
и [[Анастас Лозанчев]]:
 
{{Цитат|1=При един обиск на чували с ориз, в които бяха укрити бомби, бе заловен Доне Щипянчето и арестуван. Подложен на мъчения, той не предаде никого. Познаваше и Пере Тошев, и Г. Петров, и мен, и др. При мен даже беше спал няколко нощи.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/11/blog-post_19.html Анастас Лозанчев за Даме Груев: Аз ли малодушен или той-подъл?]</ref>}}
 
Геройството на Дончо Щипянчето е възпято от благодарните битолчани в популярна революционна песен. Описано е и от [[Пейо Яворов]], с когото са се познавали, както и от [[Димитър Талев]], черпил сведения от жена му Катерина. Например името на нейната майка е Ния (Агния), Спиро Келеманов е прототип на обущаря Коле, придружавал Гоце Делчев до София и пр. В знак на уважение към личността на Доне Тошев, в романа си „Илинден“ писателят прави изключението да го опише напълно документално и под истинското му име.