Александър Кипров (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 19:
Става агитатор и организатор в [[Беломорска Тракия]]. В 1899 година основава първите революционни комитети в [[Смолян|Ахъчелебийско]] и [[Ксанти]]йско.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104 - 105.</ref> Заедно с [[Димитър Кощанов]] участва в копаенето на тунел под Отоман банк в [[Цариград]] през 1900 година, но планът е разкрит и Кипров бяга в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК и с нея извършва агитационно-организаторска работа в Мустафапашанско.<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 51.</ref> По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в [[Любимец|Хебибчево]], като според [[Христо Караманджуков]]:
{{цитат|1=...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.</ref>}}
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от [[Янаки Гочев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.</ref> В 1902 година Кипров взема участие в [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] и в същата година води чета в Свиленградско, в която е четник с името Кара Ташо.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref> Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – [[Одрин]] в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
| |||