Аларе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 32:
В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Аларе:
{{цитат|1=Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село [[Чаушлиево|Чаушли]], от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 53.</ref>}}
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Аларе брои 160 жители българи.<ref>{{МЕС|146}}</ref>
Ред 42:
Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:
{{цитат|1=Аларя, 28/II, 1 ч. от [[Постол|Апостол]]. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 [[Македонски български апостолически викариат|униатски]]. черквата „[[Свети Атанасий (Аларе)|Св. Атанас]]“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре.<ref name="Извори 83">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 83 }}</ref>}}
===В Гърция===
| |||