Ван Генд ен Лос (дело): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 42:
'''„Ван Генд ен Лос“''' – нидерландска компания за [[логистика]], внася [[карбамидформалдехид]] от [[Западна Германия]] в [[Нидерландия]], при което нидерландските гранични власти обмитяват внесения продукт с вносни [[мита]]. Компанията обжалва решението на данъчните власти, с обяснението, че наложеното ѝ мито противоречи на разпоредбите чл. 12 от [[Римски договор|Договора за Европейската икономическа общност]] (днес. чл. 30 от Договора за функциониране на Европейския съюз), тогава постановяващ:
{{цитат|1=Държавите членки се въздържат да въвеждат помежду си каквито и да е нови митнически такси за внос и износ, както и мерки с равностоен ефект, и от увеличаването на тези, които вече прилагат в търговията помежду си.}}
Компанията плаща наложеното мито, но опитва да си върне парите чрез нидерландски съд. Във връзка със случая нидерландският съд отправя преюдициално запитване до Европейския съд с молба последният да се произнесе с тълкувателно решение ''„дали член 12 от Договора за ЕИО има непосредствено действие във вътрешното право, в смисъл че гражданите на държави членки могат да се позовават на основание на този член на права, които националният съд трябва да защитава“''.
Ред 55:
На 5 февруари 1963 г. Европейският съд излиза с решение, което отхвърля протестите на нидерландското правителство и според което посоченият член от Римския договор създава пряко права за „Ван Генд ен Лос“. Своето решение Съдът мотивира с широко тълкуване на Договора, обяснявайки, че:
{{Цитат|1=...Общността съставлява нов правов ред на международното право, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, макар и в ограничени области, и чиито субекти са не само държавите членки, но и техните граждани. Поради това, независимо от законодателството на държавите членки, общностното право налага задължения на частноправните субекти и същевременно е предназначено да поражда права, които стават част от техния патримониум.<br>
Тези права възникват не само когато са изрично предоставени от Договора, но също така и въз основа на задълженията, които Договорът налага по ясно определен начин както на частноправните субекти, така и на държавите членки и на институциите на Общността.}}
| |||