Кюстендилска акция на ВМРО: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 11:
В 4 часа следобед на същия ден, на централния площад в Кюстендил Панчо Михайлов изнася реч, която завършва така:
 
{{цитат|1=Аз питам всички Ви: - Защо ни преследвате и коя е нашата вина? Затова ли, че приказваме на вашия кръшен език, че пеем същите песни които и вие пеете, че в жилите ни тече също такава кръв каквато тече и във вашите жили, че сме плът от вашата плът и че сме издънка от общото българско дърво!!! Вам младото поколение отправям следния апел, трябва да изучавате грижливо историята на своето отечество, колкото повече го познавате толкова повече ще го обичате, а любовта дава всичко, тя дава вяра, надежда и обръща в радост жертвите! Тя учи на постоянство и воля, предизвиква съединение, подготвя сила! }}
 
Правителството на БЗНС не взема решителни мерки за овладяване на положението. Изпратеният от него военен министър [[Коста Томов]], се среща с четниците на гарата и започва с тях преговори относно условията за изтеглянето им. В същото време в Кюстендил се стичат въоръжени земеделци от окръга, пристигат и два камиона селяни от Дупнишко, водени от земеделеца [[Радослав Нотев]]. Военният министър не допуска изостряне на обстановката и позволява на четниците да се оттеглят свободно към българо-сръбската граница. На 6 декември в целия Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 година.