Лев Иванов: Разлика между версии

{{цитат|1=''Иванов никога не бe учил музика, но имаше великолепен слух и феноменална музикална памет; той можеше по слух да свири на пиано, след като е чул нещо само веднъж. Спомням си един такъв интересен случай. Антон Рубинщайн пишеше музиката за балета „Филоксер“, който после преименува на „Лозницата“. Беше поканен в залата за репетиции в присъствието на балетмайстор Петипа и други компетентни люде, сред които бе и Лев Иванович. Балетът беше доста дълълги и имаше нужда от преправяне... След срещата Рубинщайн, слизайки по стълбите към Театралната зала, където течаха репетициите, бил шокиран да чуе някой да свири на пиано части от „Филоксер“, които той току-що бил представил. Естествено, бил доста заинтригуван и отишъл да търси пианиста. Това бил Иванов, който въпреки че току-що бил чул балета за първи път, бил запомнил доста дълги части от него. Маестрото изразил соето задоволство - такъв феномен, по неговите думи, не бил виждан повече от сто години.''|Екатерина Вазем, „Мемоарите на една балерина“<ref name="Мар">The History of the Mariinski Theatre in рictures, memoirs and documentation 1783-2008 - St. Petersburg, 2008, p= 183</ref>}}