Димитър Македонски (Емборе): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 27:
Преподава гръцки език във [[Влахоклисура]] в 1867 година, но поради конфликт с местните власти, е принуден по съдебен път да си търси парите. Учителства в [[Струга]], [[Битоля]] (1868 – 1869) и [[Воден]] (1869 – 1870).<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 35.</ref> Като воденски български учител заедно с [[Георги Гогов]] е делегат от [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Воденската епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година и участва активно при конституирането на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], като настоява за приемане на делегатите от спорните епархии и за избор на архимандрит хаджи [[Павел Божигробски]] за воденски владика. Пише във вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, където в 1871 година публикува важната статия „По македонския въпрос“, в която потвърждава българската национална и езикова принадлежност на славянското население в Македония:
{{цитат|1=Македонцыт{{Уникод|ѣ}} не с{{Уникод|ѫ}} цинцари, нито другъ н{{Уникод|ѣ}}кой народь, но чисты Българы...<ref>Македония, брой 7, 16 февруари 1871.</ref>}}
В 1871 – 1872 година е учител в Българското класно училище в Цариград, като по негова инициатива то става и неделно, а заедно с щипянина Димитър Павлов поддържа неделно училище за децата на гурбетчиите от Македония.<ref>Македония, V, 11, 16 февруари 1874, 4.</ref> Като виден български деец е нападнат е от местни гърци. През лятото на 1872 година напуска училището и заминава за Воден, но е принуден да се установи временно в Битоля и от 1873 до 1875 година е учител в [[Плевен]] и [[Лом]]. В 1875 – 1876 година е книжар в Битоля. Непосредствено преди [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е учител в [[Скопие]].
Ред 50:
Българският дипломат в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] пише на министър-председателя [[Константин Стоилов]] по повод убийството:
{{цитат|1=Убийството на Македонски направи много лошо впечатление тук... Македонски в последно време страшно се мразеше от тая Организация [ВМОРО], най-вече след обнародването в „Новини“ статията по скопските работи... Същия ден, когато дойде известието за убийството на Македонски в хотела [[Бошнак хан]] в Солун, в №10, се събрали: [[Даме Груев|Груев]], [[Христо Батанджиев|Батанджиев]], общински секретар, [[Иван Хаджиниколов|Х. Николов]], книжар и [[Христо Матов|Матов]], директор в Скопие, който последните дни се намерваше в Солун – всички съставляющи част от началството на тукашната Организация – и гуляли в чест на убиванието на покойния. Влел при тях съдържателят на хотела [[Васил Мончев]], те му предложили един коняк и Х. Николов казал: „Пий, нека червеите ядат мозъка на Македонски“. В. Мончев се докачил и започнал да ги ругае...<ref>Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 76.</ref> Убийството било решено от комитета в София и било заповядано на Цариградския комитет да се тури в действие... Предполагат, че убийството на Македонски е станало, за да се сплашат чиновниците на Екзархията да не препятствуват на целите им в Македония: да назначават за учители хора, които поиска Организацията. Македонски беше лош дух за тях, защото не се съглашаваше от поведението им, подкопаваше влиянието им в Цариградското агентство, а главно, приближаваше да отклони от влиянието им ресенците градинари, с които главно си служи Организацията.<ref>Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 77.</ref>}}
Македонски е автор на редица статии по обществени проблеми. Превежда книги и статии от гръцки, италиански и френски – в 1873 година превежда от книгата на [[Луи Леже]] „Славянският свят“ частта посветена на българите, българския език и литература. В 1872 година [[Васил Чолаков]] публикува в сборника си и песни, събрани от Димитър Македонски.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.</ref>
| |||