Васил Хаджикимов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Шаблон:Стар правопис |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 13:
През 1925 година се прехвърля в [[София]] и става член на новосформираната [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]], а заедно със студентите [[Коста Веселинов]], [[Димитър Шарланджиев]], [[Асен Чаракчиев]], М. Иванов и [[Кирил Николов (революционер)|Кирил Николов]] участва в близката ѝ [[Македонска народна студентска група]] през 1929 година<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 237</ref>. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] и специалност „Консулство“ в [[Университет за национално и световно стопанство|Свободния университет]] (сега УНСС). След убийството на [[Александър Протогеров]] през 1929 година Хаджикимов издава брошура „Не можем повече да мълчим“, в която критикува [[Иван Михайлов]] за братоубийствените войни във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], а също и самата ВМРО (обединена), чийто печатен орган „[[Македонско дело]]“ пък критикува Хаджикимов и другите студенти. Иван Михайлов пише в дневника си след среща за Васил Хаджикимов от 9 септември 1930 година, на която са обсъждали Македонската студентска група и федералистите [[Михаил Шкартов]] и д-р [[Филип Атанасов]]:
{{Цитат|1=Младият х. Кимов не е доволен от тях. Той развива дейност сред момчетата като [[Мирчо Кикиритков|Мирчо]] и др. Той и компания са загазили вече твърде много.}}
[[File:Vasil Hadzhikimov Makedonskite Balgari.jpg|мини|250п|Корица на книгата „Македонските българи“.]]
През 1932 година Васил Хаджикимов е член на групата Македонски народни студенти и сътрудничи активно на редактирания от [[Александър Мартулков]] вестник „[[Македонско знаме]]“. Васил Хаджикимов, [[Антон Югов]] и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и [[Коминтерна]] за признаване на [[Македонизъм|македонската нация]] от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и издава вестник „[[Македонска борба (вестник)|Македонска борба]]“ заедно с [[Борис Михов]]<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 244</ref>, чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на [[Павел Шатев]], но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател [[Георги Кьосеиванов]], в което се застъпва за цялостното обединение на [[българи|българската нация]]<ref>„Нация без национални идеали е тяло без душа - Васил Хаджикимов“, в-к "Македония", брой 29, 22 юли 1998 г. [http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/v_hadzid.html Поверително: Едно мнение]</ref>. Автор е на книгата „Македонските българи“.
Ред 27:
Васил Хаджикимов пише:
{{цитат|1=Две, три или повече млади поколения не са нищо пред дългия низ от поколения през вековете, които са създали и затвърдили основите на българската нация в Македония и така обезпечили нейното безсмъртие. В понятието нация не влизат само младите поколения от живите, но и останалите от всички възрасти, които се чувствуват чистокръвни българи. В понятието нация влизат и мъртвите - тези, които са живели и са се борили за общото ни обединено отечество България.}}
| |||