{{цитат|1текст=Кресна. С това име се разбират няколко махали разпръснати по западните поли на едноименната планина, която е част от [[Пирин]]. Захваща едно пространство от 5 ч. от Ю на С. При подножието на Кресна, от [[Градево]] до [[Ново село (Пирин)|Яникьой]], увива се [[Струма]]. Полите на планината са стръмни; срещу махалата Кресна има [[Черен мост на Струма|мост]] над Струма за царския друм. Почвата е твърде камениста, твърде слабо произвежда житни растения. Над Струма обаче висят лозя, от които излиза добро вино. Част от населението се занимава с дърводелство, секът градиво от гората и го разнасят със салове по Струма. Що има нейде-годе орна земя, държат я помаците. Изобщо жителите са в последна бедност, за окайване. Зиме минуват по тълпи от цели фамилии и села по [[Серско]], [[Зъхненско]] и по България за работа. На една мома се плаща за целата зима само 30 – 40 гроша! Струма и притоците ѝ занимават няколко риболовци. Ловят се разни видове вкусна риба: белвици, рядко сомове и дребни рибички „циропки“ наречени. Кресна е [[мюдюрлък|мюдюрлук]]; разделя се на 4 махали: собствено Кресна, дето е мюдюрът, с 85 къщи. – [[Мечкул]], 80 к., [[Ощава|Хощава]], 180 къщи, и [[Сенокос (Област Благоевград)|Синакос]], 90 къщи. Всяка махала си има кмет, църква и училище. В църквите и училищата се чете само български. По околните места, между най-плодородните, има и помашки села. Всички говорят по-добре български от самите християне креснянчане; живеят си братски и по нищо дори не се отличават от братята си. Само най-богатите знаят криво-ляво по някоя турска.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 29.]</ref>}}
Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото живеят 700 души, всичките българи-[[християни]].<ref>{{МЕС|189|2_18}}</ref>
