|
В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва Гайтаниново като село със 150 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234-235.</ref>
През 1891 година [[Васил Кънчов]] посещава Неврокопско и оставя интересни пътни записки за Гайтаниново. Ето какво пише той:{{Цитат|1текст=''Селото има 200 къщи чисто български, но има изглед на един малък градец. То е едно от най-събудените села не само в Неврокопско, но и в цяла Македония. Главната причина за развитието на селяните е била търговията, която селяните са въртели с околните места, и благосъстоянието им. Главно занятие на селяните е било до скоро време правене плочи за коване на едър добитък. Около 60 дукяни с повече от 400 работника през цялата година са работили плочи. Други са разнасяли изработената стока по панаирите наоколо''.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_17.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 214.]</ref>}}
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише:
{{цитат|1текст=Гайтаниново, село в подножията на [[Славянка|Али Ботуш]] планина. От Неврокоп се пада на Ю с разстояние от 5 часа. Пътят до [[Копривлен]] е лош, подире става равен. Работна земя недостатъчна, та селянете са принудени зиме да бягат по чужбина, дето минуват със зидарство. Лежи в дупка, тъй че не може да се види от никъде наоколо. Българска църква „Св Никола“; училище с 1 учител и 26 ученика. Къщи 200 само българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 7.]</ref>}}
Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година населението на селото брои общо 1000 души, всички българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 194]</ref>
В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото:
{{цитат|1текст=С. Гайтаниново... е разположено в полите на Алиботуш. Близо до селото се намира хубава дъбова горичка. Селото има 200 къщи български с 1000 души люде. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Някои от тях са дюлгери и зидари. Земеделците обработват лозя и др. Черквата „Св. Никола“ е голямо здание. Вътре е добре украсена. Създадена е през 1839 г. Преди 70 години е била на гърците, а след това вече на българите. Духовната борба се разиграла доста рано. До селото има стара църква – „Св. Георги“ Училището е до църквата, доста голямо здание е, но се нуждае от поправка.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}}
По време на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година 37 души от Гайтаниново се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.</ref>
|
