Скопие: Разлика между версии

В 1845 г. руският славист [[Виктор Григорович]] минава през Скопие и в 1848 година описва града в книгата си „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“:

 

[[Файл:Ottoman Postcard of Huriet in Skopie2.jpg|мини|Шествие на скопските българи след обявяването на Младотурската революция.]]

 

 

На 10 октомври 1915 г., по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]], след упорит бой [[Българска армия|Българската армия]] изтласква сръбските войски от града. При отстъплението си сърбите запалват северната част на Скопие.<ref>Българската армия в Световната война 1915 – 1918, т. III Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на Втора армия в Македония, София 1938, с. 238.</ref> Българските части са посрещнати като освободители. Както пише генерал [[Георги Тодоров (генерал)|Георги Тодоров]]:

 

Скопие, който е присъединен към [[Царство България]], става център на [[Македонска военноинспекционна област|Македонската военноинспекционна област]], начело с ген. [[Рачо Петров]].

 

За периода между световните войни ужасяваща информация за случващото се в Македония и Скопие дава френският [[шпионин]] [[Анри Пози]] в книгата си „Войната се завръща“, излязла от печат за пръв път през 1934 г. Пози съобщава за нечовешки издевателства над българите в Македония – мъчения, унижения, преследвания и убийства на български първенци. Абсурдното си отношение кралските власти в Скопие стигат до заличаване на всички надписи на български език, включително и по иконите в църквите и надгробните паметници.<ref>[http://emitvaepolojenieto.hit.bg/The_true.pdf Пози, Анри, „Войната се завръща“, Планета-7, София, 1992]</ref>

:В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата „Св. Димитър“.

:– Какво ги направиха? – попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това.