Самуил: Разлика между версии

 

Две столетия по-късно управлението на комитопулите легитимира създаването на Втората българската държава. Мястото на Самуил в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на [[Асеневци]], е засвидетелствано в кореспонденцията на папа [[Инокентий III]] с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих.<ref>[http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10561 Преписката на Инокентий III с българите, ЛИБИ III]</ref><ref>Златарски, В.: ''История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III'', [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_1_4.htm I.4]</ref> В писмо от 1203 г. [[Калоян]] съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая“ на неговите

Калоян желае царската му титла да бъде призната от папата:

Безуспешно се опитва да предотврати коронясването на Калоян унгарският крал Емерих. На неговите протести папата отговаря:

 

<div style="float: centre; width: 100%" class="NavFrame"><div style="background:#cdc; text-align:center; border:1px solid #676;" class="NavHead">'''Родословно дърво на цар Самуил<ref>След комит [[Никола (комит)|Никола]]</ref>'''</div>

За написването на трилогията на [[Самуил, цар български|„''Самуил, цар български''“]] [[Димитър Талев]] използва редица исторически източници с цел да защити българската история и произход на монарха:

 

 

''Романът е наситен с много от големите и малки въпроси за човека и за неговия живот, за човешките страсти и падения, за душевната мощ в човека, за неговите благородни пориви, за все още неосъществените му блянове и копнежи...''“</ref><ref>Димитър Талев, „''Самуил – цар български''“. Т.1, София, 1998 г., стр. 361 ISBN 9545842385.</ref>}}