Разлика между версии на „Самуил“

м
безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
 
Две столетия по-късно управлението на комитопулите легитимира създаването на Втората българската държава. Мястото на Самуил в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на [[Асеневци]], е засвидетелствано в кореспонденцията на папа [[Инокентий III]] с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих.<ref>[http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10561 Преписката на Инокентий III с българите, ЛИБИ III]</ref><ref>Златарски, В.: ''История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III'', [http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_1_4.htm I.4]</ref> В писмо от 1203 г. [[Калоян]] съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая“ на неговите
{{цитат|1текст=предшественици, царете на българите и власите – Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите...}}
Калоян желае царската му титла да бъде призната от папата:
{{цитат|1текст=...ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори – Самуил и други...}}
Безуспешно се опитва да предотврати коронясването на Калоян унгарският крал Емерих. На неговите протести папата отговаря:
{{цитат|1текст=...от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил...}}
 
<div style="float: centre; width: 100%" class="NavFrame"><div style="background:#cdc; text-align:center; border:1px solid #676;" class="NavHead">'''Родословно дърво на цар Самуил<ref>След комит [[Никола (комит)|Никола]]</ref>'''</div>
За написването на трилогията на [[Самуил, цар български|„''Самуил, цар български''“]] [[Димитър Талев]] използва редица исторически източници с цел да защити българската история и произход на монарха:
 
{{цитат|1текст=''За своя роман „Самуил-цар български“ аз използувах почти всички факти, които са установени в историческата наука. Исках моят роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята''...<ref>'''Продължава:''' „''В този роман е поставен един голям за нас, българите, въпрос – въпросът за държавата. Там са вложени много от ония неща, които са валидни и днес за отношението на нашия човек към държавата и отношението на държавата към човека...''
 
''Романът е наситен с много от големите и малки въпроси за човека и за неговия живот, за човешките страсти и падения, за душевната мощ в човека, за неговите благородни пориви, за все още неосъществените му блянове и копнежи...''“</ref><ref>Димитър Талев, „''Самуил – цар български''“. Т.1, София, 1998 г., стр. 361 ISBN 9545842385.</ref>}}
112 094

редакции