Уикипедия

Огняново (област Благоевград): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 57:
През XIX век Фотовища, наричано също ''Фотовица'' и ''Фотигош'', е смесено [[българи|българо]]-[[помаци|помашко]] село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[кааза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села [[Горно Дряново]], [[Бабяк]], [[Скребатно]], [[Избища (Драмско)|Избища]] и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „[[Успение Богородично (Огняново)|Успение Богородично]]“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:
 
{{цитат|1текст=Храмъ престыѧ влдцы нашеѧ Бцды и приндвы Маріи честнагω и славнаго еѧ успеніѧ сьградисѧ съ доброволна-та помощь на жители-тіе ωт това село Потовище 18 марта 35<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, второ, допълнено издание, БАН, София, 1931, стр. 214.</ref>}}
 
Част от иконите в църквата са дело на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]].<ref>{{ЕПК|1|585}}</ref> В 1859 година е отворено първото училище. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Псотовиста'' (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Фотовища ''(Photovischta)'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.<ref>{{cite book
Ред 71:
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Фотовища:
 
{{цитат|1текст=На един час разстояние на юг от село [[Горно Дряново|Дряново]] и на четвърт час от река Места се намира с. Фотовища, състоящо се от 65 християнски къщи, 122 данъчно задължени и 69 брачни двойки. Данъкът им е 6316 <math>\textstyle{\frac{3}{4}}</math> гроша. Освен това тук има 20 помашки къщи, от които се взима 1243 гроша данък.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 69.</ref>}}
 
В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища със 64 български и 20 турски къщи.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234 – 235.</ref>
Ред 77:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
{{цитат|1текст=Фотовища (бълг. Фотегуш), при устието на Канина, от Неврокоп на ЮИ. Почва плодородна; главният поминък е земледелието. Българска църква и училище с 30 ученика. 100 къщи, 70 български 30 помашки. Половин час на С от Фотовища до Канина се намират минерални горещи води.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.]</ref>}}
 
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи<ref>{{cite book
Ред 108:
В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото:
 
{{цитат|1текст=С. Фотовища... Има равно хубаво място, разположено в плодородно поле. Има и минерални бани. Фотовища има 103 къщи български с 303 души население и 40 къщи помаци с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Земеделците обработват ориз, лозя, пшеница, ръж. Черквата „Успение Богородично“ е добра и хубава. Има 150 къщи турски, раздадени на селяните. Училището е старо засега. Приложено е до черквата.<ref name="Извори 79">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 79 }}</ref>}}
 
В селото е образуван комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], оглавен от поп Ангел,<ref>Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 179.</ref> и християнските му жители активно участват в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското]] и [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]],<ref>[http://www.promacedonia.org/as2/as2_9.html Смит, Артър. Спомени от Македония, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983. ''Фотовища'']</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, стр. 214.]</ref> като на 6 май 1903 година 5 човека от селото са убити с мъчения от турските власти.<ref>Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района, София, 1988, стр. 192.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Огняново_(област_Благоевград)“.