Ервин Ромел: Разлика между версии

Ромел, след като вижда британската неохота за решителна акция, се решава на дързък ход – да завладее цяла [[Киренайка]], въпреки че разполага само с лековъоръжени сили. Той заповядва на 32^-ра италианска танкова дивизия да преследва отстъпващите британци, докато Пета лека дивизия се придвижи до Бенгази. [[Генерал-майор]] [[Йоханес Щрайх]], командир на 5^-та лека дивизия, възразява срещу тази заповед, аргументирайки се с факта, че липсват достатъчно превозни средства, но Ромел отминава възраженията с думите:

 

 

След като Бенгази е укрепен след британското отстъпление, [[Киренайка]] до [[Газала]] е завладяна до 8 април, въпреки горещите протести на италианската щаб-квартира, от която смятат, че Ромел е прекрачил техните заповеди, тъй като той, макар и само формално, е под италианско командване. Ромел е получил заповеди от ОКВ да не напредва след Марада, но си „затваря очите“, също както пред протестите на някои офицери от неговия щаб и командири на дивизии, проумявайки че е получил голяма възможност да премахне [[Съюзници|съюзническото]] присъствие в [[Северна Африка]] и да завладее [[Египет]]. Ромел продължава натиска върху отстъпващия противник, като започва обходна маневра към важното пристанище [[Тобрук]]<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 121</ref>, по време на която на 9 април е пленен командирът на войските в Западната пустиня О'Конър, както и командирът на войските в Египет Филип Ним. Заедно с италианските сили, атакуващи по протежение на брега, Ромел решава да се придвижи на юг и да атакува пристанището от югоизток с 5^-та лека дивизия, като се надява да хване в капан най-голямата част от вражеските войски. Тази акция не може да бъде изпълнена толкова светкавично, колкото е необходимо, поради проблеми с [[логистика]]та, разширяващата се линия на снабдяване и дезорганизиращите атаки от „Тобрук“. Този фактор проваля първоначалния план на Ромел. Към 11 април обкръжаването на Тобрук завършва и първата атака започва. Други войски продължават натиска на изток и окупират цяла [[Либия]] към 15 април.

По време на [[Обсада на Тобрук|обсадата на Тобрук]], която продължава 240 дни, градът е отстояван от около 25 хиляди души, между които Девета австралийска дивизия под командването на [[генерал]] Лесли Морхед. Нетърпелив да затвърди успеха си, Ромел организира нови едромащабни операции, които не се радват на особен успех. Италианското разузнаване се проваля в снабдяването с информация за състоянието на врага най-вече поради изненадващия напредък на Ромел, който не отговаря на предварително съгласуваните планове. Връщайки се по-късно към този период, генерал [[Хайнрих Кирххайм|Кирххайм]], тогавашен командир на 5-та лека дивизия, казва:

 

 

Кирххайм твърди, че неохотно се е съгласил за настъплението към Тобрук, първоначалните атаки към който имат своята висока цена.

В този момент Ромел се нуждае от подкрепления, за да поднови атаката, но [[ОКВ]] тогава привършва подготовката за [[Операция Барбароса|операция „Барбароса“]] и не може да си позволи отпускане на каквито и да е войскови части. Началникът на генералния щаб [[Франц Халдер]] казва също на Ромел преди последният да тръгне за Африка, че повече въоръжени сили не могат да бъдат изпратени и лаконично отсича: „Това е твоят гълъб“. Халдер саркастично коментира:

 

 

Разгневен, че заповедта му да не се настъпва оттатък Марада, е пренебрегната и разтревожен поради непрестанно нарастващите загуби, Халдер, който никога не е адмирирал Ромел, изпраща [[Фридрих Паулус]] да „озапти този напълно побъркал се воин“.<ref>Irving. ''Trail of the Fox'', p. 92.</ref>

При пристигането си на 27 април Паулус първоначално е убеден, че трябва да организира нова атака срещу „Тобрук“. Обратно в ''[[Берлин]]'' Халдер пише:

 

 

На 30 април започва поредното германско настъпление, в която вече са използвани и първите пристигнали части от [[15-та танкова дивизия (Вермахт)|15^-та танкова дивизия]]. До разсъмване на 1 май пехотните части правят пробив, широк около километър, а предните танкови части стремително напредват към Тобрук. Съвсем скоро обаче те се натъкват на минно поле, в което 17 от 40 танка са повредени, а освен това закъснялата британска [[артилерия]] също се намесва. На 3 май, след като атаката е прекратена, Морсхед от своя страна предприема контраофанзива, която бързо е спряна. Така и двете страни са еднакво разочаровани.<ref>Лидъл Харт, История на Втората световна война, София, 2005, стр.138</ref>

Бесен поради отсъствието на боен дух у своите командири и италианските съюзници, Ромел, по настояване на Паулус и Халдер, отлага бъдещи атаки до получаване на детайлирани планове за защитата на Тобрук и до пристигането на танковия [[полк]] на 15^-та танкова дивизия <ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 129</ref> Така се проваля победната атака, насочена за 4 май.<ref>Windrow. ''Rommel's Desert Army''.</ref>За Щрайх обаче е твърде късно. Той е преместен от поста командващ Пета лека дивизия. Когато вижда Ромел за последен път по време на тръгването си, Ромел отсича:

 

 

След като е взето решението атаките към Тобрук да бъдат отложени за неопределено време, Ромел се заема със създаването на дефанзивни позиции – докато италианските пехотни части държат Бардия, линията „Солум-Сиди Омар“ и обкръжават Тобрук, мобилните немски и италиански сили са в резерв, за да предпазват от всякакви британски атаки от Египет. Освен това е укрепен проходът „Халфая“, изключително важна точка за офанзивата на Ромел. Дълго подготвяната атака е предвидена за 21 ноември 1941 г.

На 24 ноември Ромел в желанието си да се възползва от спирането на британската офанзива, контраатакува дълбоко в британския тил в Египет, като се надява дезорганизацията там да му помогне да отреже съюзническите линии за снабдяване. Генерал Кънингам решава да отстъпи, точно по плана на Ромел, но Окинлек пристига от [[Кайро]] точно навреме, за да прекъсне тези негови действия.<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 166</ref> Германската атака, която започва с последните 100 танка,<ref>von Mellenthin, ''Panzer Battles'', p. 88</ref> среща непредвидена съпротива. ОКВ е недоволно от предприетата контраофанзива, а между негодуващите щабни офицери е [[Фридрих фон Мелентин]], който казва:

 

 

Ала щабът дори не подозира, че само навременните действия на Окинлек спасяват Осма армия. <ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 166</ref>

По време на [[Операция Крусейдър]] Ромел и неговият щаб неведнъж се оказват зад вражеските позиции. Например Ромел посещава [[Нова Зеландия|новозеландската]] [[военнополева болница]], докато тя е още под [[Съюзници|съюзнически]] контрол.

 

 

===== Трета германска офанзива (Битката за „Газала“) =====