Димитър Талев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 46:
По-късно пред [[Владимир Свинтила]] Талев сравнява престоя си в трудово-изправителното селище с [[Голгота]]:
 
{{цитат|1текст=Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. […] Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка.<ref>Владимир Свинтила, ''От Маркс до Христа'', София, Кибеа, 2002; ISBN 954-474-319-7; стр. 100.</ref> }}
 
През този период, голяма заслуга за освобождаването на Димитър Талев има неговият дългогодишен приятел и колега [[Георги Караславов]], който многократно се застъпва за него пред съответните органи.<ref>Румен Жерев, [http://www.politika.bg/article?id=44520 Караславов вади Талев от лапите на милицията], в-к „Политика“ 20 ноември 2015 г.</ref> След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от [[София]] в [[Луковит]], където в условията на обществена изолация, през следващите десет години той доработва романа „[[Железният светилник]]“, създава „[[Преспанските камбани]]“ и „[[Илинден]]“.