Лебедово езеро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 87:
Приходите от премиерата са разочароващо малко – около 6800 рубли.<ref name="Саунд"/> Постановката на Рейзингер е приета критично и е свалена от сцена през 1882 г.<ref name="ЧН"/> след 41 представления.<ref name="cal"/> Рейзингер включва преклено много танци, които са „бедни и скучни“<ref name="Саунд"/> и правят сюжетната линия непоследователна.<ref name="болшой"/> Преобладаващото мнение е, че балетът е „беден на мелодии“ и музиката е „най-слабото място“.<ref name="Мар">[https://www.mariinsky.ru/playbill/playbill/2012/1/25/1_1900 Лебединое озеро // www.mariinsky.ru]</ref> Сценичните решения включват картонени крила<ref name="болшой"/> със залепени пера.<ref name="кул"/> Единствените положителни отзиви са за художника Карл Валц и неговата специално разработената сценична технология за осигуряването на мъгла чрез пара.<ref name="Саунд"/>
{{цитат|
Самият Чайковски пише на своята приятелка Надежда фон Мек, че „Лебедово езеро“ е по-слаб от „[[Силвия (балет)|Силвия]]“ на [[Леон Делиб|Делиб]].<ref name="ЧН"/>
Ред 100:
[[Файл:Swanlakelegnani.jpg|мини|150 px|ляво|Пиерина Леняни като Одета, Санкт Петербург, 1895 г.]]
Петипа и Иванов работят с Чайковски по „[[Спящата красавица (балет)|Спящата красавица]]“ и „[[Лешникотрошачката]]“. В спомените си Петипа пише:
{{цитат|
Работата започва през 1893 г., но внезапната смърт на композитора толкова шокира Петипа, че самият той се разболява и работата продължава од ръководството на Иванов <ref name="Mar"/><ref name="бел"/><ref name="кул"/> Петипа създава хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц ([[чардаш]] и [[мазурка]]) от трето действие и цялото четвърто действие.<ref name="Mar"/><ref name="WI"/>
Ред 149:
През окомври 1964 г. Нуреев поставя цялостна своя хореография във Виенската опера. Докато в руската традиция сюжетът се върти около двойния образ на Одета/Одилия, Нуреев центрира своята постановка върху Зигфрид.<ref name="кул"/><ref name="Нур"/> Той изпълва образа на принца и го развива в психологически план – първо тъжен и обзет от скука, после влюбен и накрая измамен и унищожен. <ref name="Нур">[http://www.nureyev.org/rudolf-nureyev-choreographies/rudolf-nureyev-swan-lake „Лебедово езеро“ на Нуреев // Фондация Нуреев]</ref>
{{цитат|
Тази постановка, с участието на [[Марго Фонтейн]] и Нуреев, е посрещната с възторг, а двамата са викани на бис рекордните 89 пъти.<ref name="Саунд"/>
|