Анастас Лозанчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 22:
След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година се установява там. През 1943 година участва активно в масовото честване на 40-та годишнина от Илинденското въстание в [[Битоля]] и открива фонд „Паметник за Илинденското въстание“, за който дарява 10 000 лева лични средства. В списание [[Илюстрация Илинден]] публикува статия озаглавена „Как се достигна до Илинденското въстание, и неговото значение“, в която пише:
[[Файл:Luka Dzherov Anastas Lozanchev and Georgi Churnaov IMARO.JPG|ляво|мини|[[Лука Джеров]], Анастас Лозанчев и [[Георги Чуранов]].]]
{{Цитат|1текст=Горд може да бъде целият български народ с въстанието, но още по-горда требва да бъде Битоля, защото тя беше сърцето откъдето се ръководеше сложната организационна машина. Горд требва да бъде българският народ, защото всички тук останаха верни до край на своята клетва, верни на своите водачи... Целият български народ, а най-вече Битолчани, требва да въздигнат паметник на безсмъртните герои, които пожертваха живота си за свободата на тоя мил народ с велика душа, с несъкрушим дух, който презре всичко мило тук на този свят. Паметникът трябва да бъде висок, по-висок от Пелистер, за да го гледа целият български народ и да се вдъхновява от него. Той трябва да бъде висок, за да го гледат и народните неприятели, които толкова са се гаврили с тоя народ и той пак остана на крака.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.1-3</ref>}}
 
[[File:Anastas Lozanchev and his family.jpg|мини|250п|Анастас Лозанчев, Параскева Лозанчева и семейството им в Битоля.]]