Блез Паскал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 76:
==== Представа за Бога ====
Паскал разбира Бога като лично същество, но независимо от това във философските си разработки той често го отъждествява с [[Вселена]]та. Под „Вселена“ обаче ученият не разбира само видимата и достъпна за [[емпиризъм|емпиричното]] познание Вселена, но и нейните духовни аспекти – в този смисъл употребата на термина „[[пантеизъм]]“ е неуместна. В своите ''„Мисли“'' Паскал дава едно доста популярно впоследствие геометрично определение на Бога-Вселена:
{{цитат|1текст=''Безкрайна невъобразима [[сфера]], чийто център е навсякъде, а [[окръжност]]та – никъде.''}}
 
Това разбиране намира отзвук както у преките му последователи като [[Джордано Бруно]], така и в по-ново време – в изкуствоведските трактати на [[Павел Флоренски]] или в [[есе]]тата на [[Борхес]].
Ред 87:
==== Апология на християнството ====
Основните християнски [[Апологетика|апологетски]] възгледи на Паскал са изложени в „''Мисли''“. Повечето фрагменти говорят, че той е смятал не толкова да приведе позитивни доводи, а по-скоро да обори несъстоятелността на своите опоненти. Пример за това е фрагментът, в който оборва тезите на възникналата приблизително по негово време тенденция за отричане на историчността на Иисус Христос. Паскал разсъждава така:
{{цитат|1текст=''Ако апостолите се бяха наговорили да излъжат… Ако всеки от тях е утвърждавал една лъжа… По времето, когато християнството е било гонено, поне един от тях под заплахата от мъчения, или което е по-лошо – поради съблазънта от светски облаги, беше признал своето лъжесвидетелство, то цялата постройка на християнството би рухнала. В случая ние обаче имаме твърдото свидетелство на десетки мъже.''}}
 
==== Етика и гносеология ====