Шипченска битка (август 1877): Разлика между версии

На 19 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при гр. [[Казанлък]] и действия около гр. [[Елена]]. Силите на Южния Руски отряд (основно VIII-и Армейски корпус, командир генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]) са насочени за защита на ''Твърдишкия '' и ''Хайнкьойския '' проход, оценени като вероятни за преминаване на османските сили. На 20 август генерал-майор Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал-лейтенат Радецки тревожна телеграма:

 

 

Към ''Шипченския проход'' [[Походът на подкрепленията за Шипченския отряд|с ускорен марш са насочени подкрепления]]. За тяхното пристигане са необходими три дни. На следващия ден 21 август започва героичната борба за ''Шипченския проход''.

Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти орловци и осем опълченски роти). Около 9:00 часа колоната на Шакир паша атакува ''Орлово гнездо''. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на ''Малката батарея''. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:

 

 

Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу ''Стоманената батарея'', а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк (командир, полковнин [[Александър Липински]]), който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага и камъни и дървета.

По този пръв повод генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния кореспондент на френския вестник „L'Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:

 

 

Около 18:00 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на следващия ден – връх ''Малък Бедек'', връх ''Демиртепе'' и връх ''Демиевец''.

Турските атаки започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх ''Узункуш'' и връх ''Кючюк Йешилтепе''. Колоната на Салих паша атакува връх ''Свети Никола'', а общия резерв връх ''[[Акри Джебел]]''. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх ''Кючук Йешилтепе'', а връх ''Узункуш'' е силно атакуван. Две [[рота|роти]] български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх ''Кючук Йешилтепе'' се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: [[полковник]] Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, [[полковник]] Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, [[майор]] Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор [[Константин Везенков]] (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на [[поручик]] Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови [[батальон]] на IV-а Стрелкова [[бригада]] (желязната, командир, генерал-майор [[Адам Цвецински]]). До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен [[полк]] и превзема връх ''Кючук Йешилтепе''. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна [[дивизия]] (командир генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:

 

 

Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор [[Николай Столетов]] в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант [[Артур Непокойчицки]] заявява:

 

 

След няколко дни настоява:

 

 

== Боят на 24 август ==

Сутринта на 24 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войници, е поето от генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]] (командир на [[Южен отряд|Южния отряд]]). Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. XII-и Стрелкови батальон ([[майор]] Климович) отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх ''Свети Никола'' на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон ([[подполковник]] Ходяков) отстоява връх ''Кючюк Йешилтепе''. При връх ''Узункуш'' е ранен командирът на XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]. Командването ѝ е поето от генерал-майор [[Михаил Петрушевский]]. Около 14:00 часа подполковник Ходяков атакува без успех връх ''Йешилтепе''. В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град [[Габрово]] изпратени на позициите от генерал-лейтенант [[Виктор Кренке]]. За техния принос свидетелства [[военен кореспондент|военния кореспондент]] на английския вестник „Daily News“, [[Арчибалд Форбс]] пред руския дипломат граф [[Николай Игнатиев]]:

 

 

Към 22:00 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.