Пьотър Кропоткин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 57:
В началото на пролетта на 1872 г. Кропоткин заминава за [[Швейцария]], където се запознава с деятелите на [[Първи Интернационал|Първия Интернационал]]. Секциите на Интернационала развиват активна дейност и представят двата клона на социалистическото движение – марксисткото и бакунисткото. Кропоткин скоро става член на Интернационала, участвува в събранията на негови секции, отначало в марксистки, а след това във федералистки, т.е. доминирани от привържениците на Бакунин – в [[Цюрих]], [[Женева]], [[Ньошател]], а оттам отива при работниците-часовникари в малки работнически селища в планината [[Юра (планина)|Юра]], където чете социалистическа литература, общува със социалисти от различни идейни течения, с комунари, със съратници на Бакунин, но с най-голям интерес и охота общува с обикновени работници, прегърнали идеите и делото на Интернационала.
 
Наблюденията му върху политическото поведение на социалдемократите-марксисти буди у него отвращение от тях. За Кропоткин това означава, че обявяването им за партия на [[работническа класа|работническата класа]], както се представят социалдемократите, т.е. марксистите, е всъщност лъжа, чрез която на дело неутрализират набиращото сила работническо движение, подчинявайки го на интересите на буржоазията. Точно обратното впечатление произвежда у него поведението на привържениците на Бакунин. В резултат на такова щателно проучване на реалното положение в социалистическото движение Кропоткин решава въпроса за третия голям избор в живота си, със съществено значение за бъдещата му дейност, включително и в областта на философията: {{цитат|1текст=''Теоретическите положения на анархизма, както започнаха тогава да се формират в Юрската федерация, особено от Бакунин, критиката на държавническия социализъм и накрая революционният характер на агитацията сред юрските работници неотразимо действаха на моя ум. Но съзнанието за пълно равенство на всички членове на федерацията, независимостта на съжденията и на начина на изразяването им, което забелязах сред тези работници, а също тяхната беззаветна преданост на общото дело още по-силно привлякоха моите симпатии към тях. И когато, поживял неделя сред работниците-часовникари, напуснах планината, моят възглед за социализма вече окончателно се установи. Аз станах анархист.''}}
 
След завръщането си в Русия се отдава на писателска дейност, публикувайки своите възгледи и формулирайки в тях своята анархическа програма. За тази му дейност е арестуван през 1874 г. и прекарва две години в [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]] като затворник. Успява да избяга по време на превозването му до затворническата болница и да емигрира.
 
След смъртта на Михаил Бакунин Кропоткин е възприет за най-авторитетния теоретик на анархизма. Анархическото общество, според Кропоткин е: {{цитат|1текст=''Асоциация на равнопоставени хора, над които няма власт и насилие от страна на държавата; свободната [[кооперация]] и свободните съюзи ще се основават на взаимопомощ и [[солидарност]], ще създадат нов – красив и свободен – живот, всяка тенденция към централизация ще бъде отстранена, а частната инициатива – поощрявана.''}}
 
През 1881 г. Швейцария изгонва Кропоткин по настояване на руското правителство. Така той се установява във [[Франция]], където през 1883 е осъден на 5 години затвор за проповядване на анархизъм. През 1886 г. Кропоткин е амнистиран и заминава за [[Англия]]. Там той написва голям брой трудове, преведени и издадени в много страни на света, сред които са: ''„Великата френска революция. 1789 – 1793“'', ''„Записки на революционера“'', ''„Съвременната наука и анархията“'' и др.