Уикипедия

Апостол Петков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 49:
Гевгелийският ръководител на ВМОРО [[Илия Докторов]] пише:
 
{{цитат|1текст=Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005, стр. 57, ISBN 9549514560</ref>}}
 
През 1898 година четата пленява богатия турчин Туран бей и взема 2000 [[Турска златна лира|турски лири]] откуп. [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централният комитет]] успява да прибере откупа след дълги разправии, тъй като четата иска да го задържи за себе си, и според гевгелийския ръководител на ВМОРО [[Аргир Манасиев]] Карасулията и Апостол войвода губят доверието на ЦК.
Ред 70:
[[Картинка:Ichkodimitrov.jpg|ляво|мини|250п|Войводата [[Ичко Димитров]] и Апостол Петков.]]
 
{{цитат|1текст=Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една песен и го укичи с най-изразителното име — Ениджевардарско слънце — слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда.<ref name="silyanov"/>}}
 
Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на [[гърцизъм|елинизма]] и приемат върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Към 1903 година гъркомани остават единствено в [[Гумендже]] и в селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]] и [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]].<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 102-103.</ref> Налага сериозна дисциплина в района си като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по своя преценка и събира данък от [[бубарство]]то.<ref>Писмо от гумендженския гръцки учител Георгиос Ладакаку до солунския митрополит [[Александър Ригопулос|Александър]] от 2 юни, 1904 г. в: Οι απαρχές του Μακεδονικού Αγώνα 1903-1904, 100 έγγραφα από τα αρχεία του Υπουργείου των Εξωτερικών της Ελλάδος (Θεσσαλονίκη: Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, 1996), σσ. 177-179 (също в: Χρήστος Ίντος, Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα, σ. 180, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonikos_agon_praktika/intos.pdf (ανάκτηση 4-1-2010)])</ref> Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар<ref>Шалдев, Христо. Из революционните борби в Паяк планина, в: Илюстрация Илинден, бр. 44</ref> и в Гумендже през септември 1905 година, докато града не напусне гръцкият лекар [[Ангелос Сакелариу]], който е и лидер на гръцкия комитет. Вследствие градският пазар е затворен, а българските, гръцките и турските търговци търпят големи загуби.<ref>Рапорт Н:1650 от Българския княжески търговски агент в Солун от 16.09.1905 г., в: Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX - началото на XX век), София, 1995, стр. 65, 81.</ref> При лошо отношение спрямо местните българи Апостол войвода редовно изпраща заплашителни писма до собствениците на чифлици, каймакамина и мюдюрите в казата.<ref>Петров - Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 78-79.</ref> През 1905 година изпраща писмо до българския екзарх [[Йосиф I Български]], в което заплашва да убие председателя на българската екзархийска църковната община в Енидже Вардар [[Никола Шкутов]]:
 
{{Цитат|1текст=Ясъ се чудамъ защо го държите тоя лъжливъ и страхливъ председатель, кога цалъ народъ не го сака и ако вие не го дигнете отъ тука като куче ке го убиямъ. Цалувамъ вашата света десница и оставамъ съ почитание ваше чедо во Христа Апостолъ войвода.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/45.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 522.]</ref>}}
 
Апостол войвода доразвива в Ениджевардарското езеро мрежата от [[наколно жилище|наколни колиби]], които служат като убежище на четата му, и край които води много сражения. Ениджевардарско е разделено на четири пункта, като за началници Апостол назначава [[Захари Гьорев]], Стоян Янъков, Трайо Петков и Ичко Гошков.
Ред 102:
[[Картинка:Apostol-card.jpg|250px|ляво|мини|Пощенска картичка със снимка на Апостол Петков, подпечатана с печата на войводата и надписана от него на войводата Тане Николов]]
В едно от тези сражения капитан Аграс е заловен и обесен край село [[Владово]] (днес Аграс). Турското издание „Кореспонденц бюро“ от 21 юни 1907 година пише по въпроса:
{{Цитат|1текст=Преди 14 дена е станало едно важно сражение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилает; едвам сега станаха известни някои подробности. Гръцката чета от 18 души била нападната от една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкът бил пленен. Петима от тях са били изтезавани и убити, а други двама, между които войводата на четата Акритас или Аграс, гръцки офицер, родом от Навплион, са били обесени. Останалите 8 души сѫ били освободени, като им е било внушено да не забравят тая случка, а да я разказват на други. Върху труповете са били намерени бележки, подписани от българския войвода Апостол, със следното съдържание: „В тая местност се говори само български и турски; всички, които разпространяват тук гръцкия език ще споделят същата участ“.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 234.]</ref>}}
 
След неуспехите си в ликвидирането на Апостол войвода, турската власт се опитва да накара войводата да се откаже от революционното дело с подкупи, а гръцкият консул в [[Солун]] [[Ламброс Коромилас]] се опитва да го привлече на гръцка страна.<ref>[[s:Писмо относно опит на гръцки консул да подкупи Апостол войвода]], в: Геогриев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ - началото на ХХ век. Нови документи, София, МНИ, 1995, стр.39.</ref>
Ред 108:
Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск се признава и от неговите гръцки противници. През 20-те години гръцката писателка [[Пинелопи Делта]] пише в романа си „[[В тайните на блатото]]“, който описва борбата на гръцките андарти срещу общия им с турците враг - българина, и който според Христо Силянов е нещо като „евангелие на българоненавистничеството“:
 
{{цитат|1текст=Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия - вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде.<ref>Δέλτα, Πηνελόπη. Στα μυστικά του βάλτου, Αθήναι, Βιβλιοπωλείον της Εστίας, 1937, σ. 35.</ref>}}
 
[[File:Apostol Petkov's Band.jpg|мини|300п|Апостол войвода (в средата) с подвойводите си в Солун след Младотурската революция. Отдясно на него е [[Въндо Гьошев]] (Въндо войвода), а отляво [[Стоян Хаджиев]].]]
Ред 115:
През 1906 година американският журналист [[Алберт Сониксен]] заедно с воденския войвода [[Лука Иванов]] посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“.
 
{{цитат|1текст=Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше македонският [[Робин Худ]]. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.
 
Когато се създала революционната организация с програма за обща дейност, Апостол войвода, в различие от мнозина свои колеги от разните части на страната, предложил услугите си, въпреки всички ограничения, които е трябвало да понесе поради дисциплината в тази организация, да се отказва от плячката си и да слуша заповедите на анемичните градски учители.<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_4.html Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“. Издателство на Националния съвет на ОФ, 1968, София, стр. 27.]</ref>}}
Ред 124:
Славата на Апостол войвода стига и до [[Истанбул|Цариград]], където се носят най-различни невероятни слухове за страшния рушител на [[Османска империя|Османската държава]]. В очите на султан [[Абдул Хамид II]] Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той изпраща лично своя роднина Ахмед Кемал бей да преговаря с войводата, който му предлага 20&nbsp;000 лири, за да се откаже от борбата.<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_23.html Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“. Издателство на Националния съвет на ОФ, 1968, София, стр. 177.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/16b.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, II, София, 1933, стр. 178 - 181.]</ref>
 
През пролетта на 1907 година натискът на турската войска в Ениждевардарското езеро се засилва. Край езерото е струпана няколко-хилядна войска, кавалерия, артилерия и обковани с желязо лодки. След масов артилерийски обстрел Апостол Петков и четниците му се изтеглят към Паяк планина. Четата временно се разпръсква, а до [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година Апостол войвода се намира в околността на [[Горгопик]].<ref>Петров - Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 84-85</ref> В свой доклад до атинския комитет от 22 ноември 1909 година [[Гоно Йотов]] потвърждава, че в акцията са участвали и гръцки андарти: {{Цитат|1текст=В началото на май [1907] се разбрах с капитан Никифорос Георгиос Пападопулос за една обща операция срещу многобройна чета на комитаджиите. От страна на Гоно Йота връзка с капитан Никофорос беше Дино Вудрислис, член на групата и негов братовчед. От страна на Никофорос дойде критянина Григорис. Българските позиции бяха атакувани едновременно и от турски войски. В тази атака бяха убити 14 комити и пленени трима.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89-93.</ref>}}
 
=== Хуриетът ===
След Младотурската революция от юли 1908 година Апостол войвода пристига на файтон в Енидже Вардар и е официално посрещнат в града. Легализира се и се установява в Енидже Вардар, където става лидер на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. Между 21-25 юли 1908 година се среща с [[Енвер паша|Енвер бей]] в Солун и обвинява ениджевардарския каймакамин във фаворизиране на андартските чети, заради което дълго време отказва да разоръжи четата си.<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX в.), София, 1995, стр. 486</ref><ref>Гоце Делчев, Спомени, документи, материали, София, 1978, стр. 396-397</ref> Председателят на местната българска община [[Тома Николов]] пише:
[[File:Chifteto.jpg|мини|150п|Тодор Чифтеов, бивш четник на Апостол Петков, станал ренегат и смятан за негов убиец.]]
{{цитат|1текст=Беше се настанил в една къща всред българската махала, заедно със своите четници, и се държеше като бег с всичките му салтанати. Той пак, както преди Хуриета, налагаше данък на населението, и около себе си държеше районните войводи, наречени десетари, пращаше ги по селата да изпълняват неговите нареждания. Самият Апостол носеше револвер с копринен шнур и сребърни кьостеци на часовника. В града беше основан [[Съюз на българските конституционни клубове|конституционен клуб]] под председателството на учителя [[Димитър Лешников]], родом от същия град, много буден човек и със силно развито патриотично чувство. Формално той беше председател, но фактически всичко дирижираше Апостол войвода. Къщата на последния приличаше на правителствено учреждение. Всички селяни, пък и някои граждани, за каквато и да било работа първо се съветваха с него, а после се отнасяха до властта... Той се държеше почти като каймакамин и се смяташе равен нему. Когато излизаше от града на път за някое село, пътуваше с комфортно оседлан кон, придружен от няколко конни четници. Из улиците на града също се движеше с охрана от няколко четници. Той даже почна да се меси и налага в работите на църковно-училищната община...<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_29.html Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 290 - 291.]</ref> ... зимно време и през празниците навсякъде се слушат революционни песни, главно песента на Апостол войвода. Песните се пееха във всички махали, придружени с тъпани и гайди, като ги слушах, изпитвах голямо удоволствие и бях във възторг.<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_30.html Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 302.]</ref>}}
 
=== Последни години (1909 - 1911) ===
Ред 144:
В разказа си „Пирин“ от книгата „Те победиха“ [[Йордан Йовков]] описва Апостол Петков Ениджевардарското слънце така:
 
{{Цитат|1текст=...тоя легендарен войвода, всичкото възхищение и любов към когото е тъй силно изразено в това име, което му е дал народът...<ref name=yovkov.pirin/>}}
 
Постол войвода е герой в трисерийния български филм „[[Мера според мера]]“ - последната роля на големия български актьор [[Григор Вачков]].<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=284266 30 години без Гришата Вачков. В: „Монитор“, 19 март 2011. Посетен на 24 февруари 2012.]</ref> В различни населени места на България (София, Пловдив, Равда) има улици на името на Апостол Петков, но не и негов паметник, а македонски дружества в Асеновградско,<ref>[http://history.asenovgrad.org/publikacii-izsledvaniq-122.htm Филипов, Никола. Последни църковни борби], взето от http://history.asenovgrad.org на 24.02.2012 г.</ref> Несебър<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота - спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.6.</ref> и други са носили или носят неговото име. За Постол войвода има множество народни песни. Романът „[[Гласовете ви чувам]]“ на [[Димитър Талев]] започва с песен за Апостол войвода.<ref>Талев, Димитър. Гласовете ви чувам, Български писател, София, 1973, стр. 5.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Апостол_Петков“.