Висок (котловина): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 12:
В Поменик на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Света гора]] от [[16 век|16]] – [[17 век]] "мѣсто Висо̀к" е посочено като "Блъгарска земля", при град [[Пирот]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500. Сравни и с. 513.</ref>
[[Феликс Каниц]] посещава района след разделянето му през 1878 година между [[Княжество България]] и [[Кралство Сърбия]]. Той приема, че река Височица е част от [[Темщица|Темска]] и описва жителите му по следния начин:{{цитат|
След промяната на българо-сръбската граница през [[1920]] г. по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата [[Бърля]], [[Губеш]], [[Комщица]] и [[Смолча]]. Останалата част на Горни Висок е в [[Западните покрайнини]] и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население – [[Славиня]], [[Болев дол]], [[Брачевци]], [[Вълковия (Община Цариброд)|Вълковия]], [[Горни Криводол]], [[Долни Криводол]], [[Изатовци]], [[Каменица (Западни покрайнини)|Каменица]] и [[Сенокос (Община Цариброд)|Сенокос]].
|