Висок (котловина): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 12:
В Поменик на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Света гора]] от [[16 век|16]] – [[17 век]] "мѣсто Висо&#768;к" е посочено като "Блъгарска земля", при град [[Пирот]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500. Сравни и с. 513.</ref>
 
[[Феликс Каниц]] посещава района след разделянето му през 1878 година между [[Княжество България]] и [[Кралство Сърбия]]. Той приема, че река Височица е част от [[Темщица|Темска]] и описва жителите му по следния начин:{{цитат|1текст=Хората по горното течение на Темска живеят умерено. Малкото животновъдство и градинка задоволяват скромните потребности на тези истински балканджии. Няколко пъти досега съм се спирал на интелекта на тези твърде силни във физическо отношение българи. И те, както източните им съседи в Софийското поле, са малко образовани, живеят в пълна изолираност... Това обяснява пълната пасивност на голямата, чисто българска област по река Темска по време на победите, които сърбите извоюваха през юли 1876 г. при близката Бабина глава и [[Нишава]].<ref>Каниц, Феликс. Дунавска България и Балканът. Историко-географско-етнографски проучвания от 1860-1879 г., Второ преработено издание, ІІ том, София, б.г., с. 307.</ref>}}
 
След промяната на българо-сръбската граница през [[1920]] г. по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата [[Бърля]], [[Губеш]], [[Комщица]] и [[Смолча]]. Останалата част на Горни Висок е в [[Западните покрайнини]] и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население – [[Славиня]], [[Болев дол]], [[Брачевци]], [[Вълковия (Община Цариброд)|Вълковия]], [[Горни Криводол]], [[Долни Криводол]], [[Изатовци]], [[Каменица (Западни покрайнини)|Каменица]] и [[Сенокос (Община Цариброд)|Сенокос]].