Отваря главното меню

Промени

м
безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти – национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/>
 
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref> {{цитат|1текст=…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.}}
 
Поетът и революционер [[Пейо Яворов]] пише<!-- Пише къде? В писмо, есе, художествено произведение...? Необходимо е да се назове за яснота. -->:<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref> {{цитат|1текст=Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.}}
 
В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/>
105 983

редакции