Христо Чернопеев: Разлика между версии

През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с [[Константин Самарджиев Джемото]] и бившите [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр.250.</ref> Думбалаков пише за Чернопеев:

 

 

Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 година четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;}} на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 101 - 110.</ref> През 1910 година Чернопеев основава [[Българска народна македоно-одринска революционна организация|Българската народна македоно-одринска революционна организация]] заедно с [[Апостол Петков]], [[Тане Николов]] и др. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите [[Ичко Димитров]], Апостол Петков и [[Въндо Гьошев]]. В 1911 година след като БНМОРО и ВМОРО се обединяват заедно с [[Тодор Александров]] и [[Петър Чаулев]] е избран член на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМОРО]], като запасен член става [[Александър Протогеров]] от ВМОК. Чернопеев е началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица.