Иван Наумов – Алябака: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 13:
Иван Наумов е роден в село [[Ораовец]], Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат [[Павел Наумов]] също е деец на ВМОРО. Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в [[Солун]]. Там се запознава с идеите на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМОРО]] и около 1900 година е привлечен в организацията от [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов Попето]]. Работи като бакалин в [[Драма (град)|Драма]] и [[Кавала]].
[[File:Ivan Naumov by T. K. Apostoloff 1 June 1907.jpg|мини|250п|Портрет на Наумов, надписан 1 юни 1907 г., София, Фото Т. К. Апостолов]]
[[Стефан Аврамов]] описва Иван Наумов така: {{Цитат|1текст=„Алябака б{{Уникод|ѣ}} високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, см{{Уникод|ѣ}}лость, себеотрицание и в{{Уникод|ѣ}}ра въ д{{Уникод|ѣ}}лото го издигнаха предъ очит{{Уникод|ѣ}} на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницит{{Уникод|ѣ}}. Въ велешко, прилепско и Поречието той б{{Уникод|ѣ}} единствениятъ войвода, който б{{Уникод|ѣ}} вселилъ страхъ въ редовет{{Уникод|ѣ}} на сръбската пропаганда, агентит{{Уникод|ѣ}} на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ”}}
 
През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в [[Одринско]] и [[Пашмакли]]йско. От началото на 1903 година е организационен войвода в [[Крушево (град)|Крушевско]]. По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град [[Крушево (град)|Крушево]]. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от [[Тодор Яковов]], станал четник при Алябака в периода 1903-1906.<ref>Илюстрация Илинден, март 1937 г., бр.83, стр.11</ref>